Геолози откриха огромни запаси от хелий в древната земна кора, които биха могли да решат проблема с неговия недостиг в световен мащаб

Учените съобщават за пробив в търсенето на нови източници на хелий – елемент от решаващо значение за медицината и високотехнологичната газова промишленост. Според най-новите открития в древните кристални скали в земната кора се крият запаси, многократно по-големи от известните, което проправя пътя за преодоляване на продължаващия недостиг в световен мащаб.

Традиционно хелият се извлича като страничен продукт при добива на природен газ (метан). Този метод направи веригите за доставки зависими от пазарите на въглеводороди и се характеризираше с висок въглероден отпечатък. Изследователи от Оксфордския университет и Университета в Торонто обаче предложиха нов геоложки модел: хелият да се търси газ не в нефтени и газови басейни, а в древния фундамент на земната кора.

Според ново изследване, публикувано в списание Nature, хелият, образуван при радиоактивното разпадане на урана и тория в земната кора в продължение на милиарди години, не винаги се е разсейвал. При определени геоложки условия, с участието на азота, той се е натрупвал в така наречените „първични“ резервоари, несвързани с добива на изкопаеми горива.

Теоретичните модели получиха категорично потвърждение от проучванията в Минесота (САЩ) и Танзания. Pulsar Helium съобщи за рекордни стойности на хелий в своя сондаж в Минесота, разположен в геоложкия разлом Midcontinent Rift System. Концентрацията на хелий в пробите достига 13,8 %. За сравнение, концентрация от едва 0,3-0,5 % обикновено се счита за търговски жизнеспособна.

„Това откритие променя правилата на играта. Виждаме находища с концентрации, които досега се смятаха за невъзможни“,

казват експерти от бранша.

За разлика от традиционните находища, в които хелият е смесен с метан, новите залежи съдържат предимно азот и хелий, което прави добива по-екологичен и независим от цените на газа.

Трябва да се отбележи, че това откритие идва на фона на нестабилния световен пазар на хелий („Дефицит 4.0“), който през последното десетилетие преживя многократни прекъсвания на доставките. Хелият е невъзобновяем ресурс, незаменим за охлаждане на магнитите в апаратите за ядрено-магнитен резонанс, за производството на полупроводници, оптични влакна и за работа в космическата индустрия.

Нови данни сочат, че древните скали (кратони) в Северна Америка и Африка може да съдържат запаси, които биха могли да снабдяват човечеството с този инертен газ в продължение на десетилетия, намалявайки геополитическите рискове и зависимостта от ограничен брой държави износителки.