Европа и Енцелад са идеалните цели за първите полети със слънчеви платна

Изследването на космическото пространство изисква нови технологии за ускоряване на полетите – химическото задвижване е твърде бавно. Пример за такива технологии са слънчевите платна, които могат да отведат сондите до съседни звезди. Но те са подходящи и за изследване на Слънчевата система. Според авторите на нова разработка слънчевите платна могат да доставят на двете ледени луни на Юпитер и Сатурн оборудването, необходимо за търсене на следи от извънземен живот.

„Ледените луни с океани от течна вода под повърхността са сред най-обещаващите астробиологични цели в Слънчевата система. В тази статия проучихме възможността за използване на технологията на лазерните платна вместо традиционното химическо задвижване за мисии за откриване на живот“, пишат авторите – астробиолози от САЩ и Люксембург.

Добре познат проблем при слънчевите ветроходи е, че те не могат да спират. Въпреки че дизайнът им е по-прост и по-евтин от този на другите видове космически кораби, след като достигнат целта си, те не могат да намалят скоростта си. Въпреки това, както вече показа японският космически кораб IKAROS, все още е възможно да се контролира позицията и траекторията на превозното средство със слънчево платно. Така че дори и да не може да влезе в орбита на Европа или Енцелад, той ще може да прелети покрай тях.

Това би могло да бъде достатъчно за астробиолозите, които се интересуват от гейзерите, бликащи от пукнатините на спътниците, и от възможността да изследват състава им, без да чакат изпращането на скъпа мисия, пише Universe Today.

Авторите предлагат към Енцелад и Европа да се изпратят космически апарати с фотонни платна, които да бъдат тласкани напред от мощен гигаватов лазер. Тази технология все още не съществува, но вече е в процес на разработване. Лазер с такава мощност ще може да достави космически кораб с тегло 100 кг до Европа за 1-4 години, а до Енцелад – за 3-6 години при средна скорост на полета около 30 км в секунда.

Създаването на такъв мощен лазер не е лесна задача, и то не само от техническа гледна точка. Първо, за да се осъществи полет до Енцелад, лазерът, заедно с цялата необходима инфраструктура, трябва да бъде разположен в Арктика или Антарктика. Второ, фокусираният лъч на подобна машина е в състояние да изпепели голям град, ако умишлено или случайно бъде насочен към неправилно място.

Авторите определят началните прозорци за полети до Енцелад и Европа, като вземат предвид положението на Земята и луните, както и скоростта на космическия кораб, която от своя страна зависи от мощността на лазера. И изчислиха минималната скорост на приближаване към всяка от луните, необходима на платноходите, за да се приближат до небесните тела, да анализират пробите от гейзерните шлейфове и да прелетят покрай тях, без да се сблъскат.