Европейските климатолози: огромна дига в Беринговия проток може да стабилизира теченията в Атлантическия океан

Според ново проучване гигантска дига през Беринговия проток може да спаси Атлантическата меридионална циркулация (AMOC – Atlantic Meridional Overturning Circulation) – океанското течение, което регулира климата на Земята. Поради глобалното затопляне AMOC отслабва, заплашвайки да охлади Северна Европа и да повиши морското равнище. Проектът е свързан с много рискове: при определени условия дигата може да ускори разрушаването на течението, вместо да го забави, а в случай на повреда ще бъде изключително трудно да се демонтира подобна структура.

AMOC пренася топла солена вода от тропиците към Северния Атлантик, където тя се охлажда, потъва и се връща на юг. Този „конвейер“ умерено регулира климата в Европа, влияе върху валежите в Африка и Южна Америка и поддържа морските екосистеми. Поради глобалното затопляне обаче системата отслабва и според някои оценки може да се приближи до критичната точка още през този век. Заплахата е притокът на сладка вода: топенето на ледниците и увеличаването на валежите намаляват солеността на океана, нарушавайки потъването на водните маси. Това може да доведе до драстично забавяне или дори спиране на AMOC. Сред последствията са по-ниски температури в Северна Европа, повишаване на морското равнище край бреговете на САЩ и смущения в селското стопанство.

Изследователите предлагат радикално решение – затваряне на Беринговия проток. Това е тесен проход между Русия и Аляска, през който сладката вода от Тихия океан достига до Арктика и след това до Атлантическия океан. Учените стигат до тази идея въз основа на данните от палеоклиматичните изследвания. Известно е, че преди 3 млн. години, в средата на плиоцена, атлантическата меридионална циркулация е била по-силна – до голяма степен защото тогава Беринговият проток е бил затворен от естествен сухоземен мост. Според моделирането едно изкуствено „пресъздаване“ на такава преграда под формата на преграда с дължина около 80 км би могло да промени баланса на солеността и да стабилизира циркулацията.

Изчисленията показват, че ефектът зависи от текущото състояние на системата. Ако AMOC все още е относително стабилна, преграждането на пролива би могло да забави отслабването ѝ чрез намаляване на притока на сладка вода. Ако обаче течението вече е близо до колапс, същата стъпка може, напротив, да ускори разрушаването му. Следователно времето е от съществено значение.

От инженерна гледна точка проектът е теоретично осъществим: Беринговият проток е широк около 82 км, а дълбочината му е сравнима с големите морски диги, които вече са построени в други страни. Сложността обаче се увеличава поради природните условия – силните течения, ледовете и геополитическото напрежение в региона. Заради двата острова в централната част ще е необходимо да се надстроят не една, а три отделни диги, като най-дългата от тях ще достига 38 километра.

Освен това последиците от подобна намеса са непредсказуеми. Затварянето на пролива би променило обмена на водата, топлината и хранителните вещества между океаните, което би засегнало морските екосистеми, рибарството, корабоплаването и живота на коренното население в региона. За разлика от други климатични решения, подобен проект би бил изключително труден за премахване в случай на неуспех.

Авторите признават, че идеята изисква допълнителни изследвания и по-подробно моделиране. Те обаче подчертават, че дори една потенциална геоинженерна „предпазна мрежа“ не би заменила основния начин за предотвратяване на колапса на AMOC – намаляването на емисиите на парникови газове.