Естественият подбор се е ускорил: през последните 10 000 години еволюцията е облагодетелствала червенокосите и тези, които са устойчиви на опасни инфекции

Резултатите от мащабно генетично проучване бяха публикувани в научното списание Nature. Учените са анализирали геномите на почти 16 хил. древни и съвременни жители на Западна Евразия и са установили, че през последните 10 хил. години в тази популация много активно е действал естественият подбор. Еволюционните механизми са допринесли за утвърждаването на черти, отговорни за светлия цвят на кожата, червената коса, както и за генетичната устойчивост към ХИВ и проказа.

Проектът е осъществен от изследователски екип от Харвардския университет, ръководен от генетика Дейвид Райх, с водещ автор старши изследовател Али Акбари. В хода на научната работа експертите са събрали ДНК база данни на 15 836 души, живели на териториите на съвременна Европа, Близкия изток, както и в някои части на Централна Азия и Северна Африка. Прилагането на нови изчислителни методи позволило да се отделят промените в генната честота, причинени от естествения подбор, от последиците от миграцията, смесването на популациите и случайния генетичен дрейф.

Анализът идентифицира 479 генетични мутации, които са били обект на силно изразен положителен подбор. По-конкретно честотата на алелите, свързани с образуването на светла кожа и червена коса, се е увеличила с течение на времето при жителите на Западна Евразия. Успоредно с това се наблюдава селекция на мутации, които осигуряват защита срещу ХИВ инфекция и проказа (болестта на Хансен). Освен това изследователите са регистрирали намаляване разпространението на генетичните варианти, които увеличават риска от ревматоиден артрит и мъжко оплешивяване.

В някои случаи генетичната адаптация е имала вълнообразен ефект. Например гените, определящи податливостта към туберкулозата, са увеличавали честотата си в продължение на хиляди години, но са започнали да изчезват преди около 3500 години. Подобна динамика е наблюдавана и при маркерите на множествената склероза, чието разпространение е намаляло преди около 2000 години.

Представените данни опровергават хипотезата, че биологичната еволюция на човека практически е спряла след прехода към цивилизовано общество. Преди това научната общност беше на мнение, че появата на облеклото, изграждането на жилища и развитието на технологиите свеждат до минимум натиска на околната среда върху генома. Новото изследване обаче показва, че промяната в начина на живот, развитието на селското стопанство и увеличената гъстота на населението са създали нови условия за естествен подбор. Биологичната адаптация е била необходима, за приспособяване към различната диета и излагането на непознати досега патогени.

Според заключенията на учените културните и технологичните промени не са забавили, а напротив – ускорили са процеса на промени в ДНК на последните поколения. В бъдеще изследователският екип възнамерява да приложи разработения аналитичен подход към бази данни с генетични проби от Източна Азия, Африка и Северна и Южна Америка, за да сравни глобалните еволюционни сценарии.