Ето как израелските системи за противовъздушна отбрана прихващат балистичните ракети в космическото пространство

През нощта на 13-ти април 2024 г. Иран изстреля голям брой ракети, насочени към Израел. В отговор Израел и неговите съюзници проведоха успешна операция с използване на противоракетната отбрана, наречена „Железен щит“ („Iron Shield“). На следващия ден израелските военни потвърдиха, че от стотиците балистични ракети и безпилотни летателни апарати, изпратени от Иран, 99% са били прихванати и свалени. В тази ад-хок коалиция за противоракетна отбрана бяха използвани няколко технологии, включващи от американската система „Иджис“ (Aegis) до израелската „Железен купол“ (Iron Dome) и дори нова технология за прихващане на ракети, изстреляни от изтребители F-15.

Освен това видеоклиповете, записани от цивилните граждани на терена, предоставиха безпрецедентна възможност да се види как действа един от елементите на израелския зенитно-ракетен комплекс: Arrow 3 или Hetz 3.

Системата Arrow 3 е необикновена, тъй като използва хиперзвукови ракети за прихващане на входящите заплахи в космоса, като директно се сблъсква с тях. Подходът е известен под името „hit-to-kill“. По време на иранската атака въздействието на тези прехващания можеше да се види посредством експлозиите на голяма височина, които осветиха нощното небе.

Анатомията на Arrow 3

Arrow 3 е най-модерният елемент от цялостната интегрирана система за противовъздушна отбрана на Израел. Създадена за прехващане на високо разположени, бързо летящи балистични ракети, тя използва двустепенна екзоатмосферна система за поразяване. Тя е способна да неутрализира заплахите, дори когато те са извън земната атмосфера. Първата бустерна степен се състои от ракетен двигател с твърдо гориво, оборудван с дюза с възможност за насочване на тягата. Тази първа степен задвижва модула за поразяване до границата на космическото пространство и го доближава до съществуващата заплаха. След това прехващачът се отделя от бустера. Включва се инерциална навигационна система и карданна система за търсене, която проследява къде се намира заплахата и насочва двигателите на ракетата-прихващач да се насочат директно към нея. Накрая те се блъскат в целта и я унищожават.

Това, което отличава Arrow 3 от другите подобни решения, е нейната рентабилност. Въпреки способността си да прехваща континеталните балистични ракети на височина, надвишаваща 62 мили (около 100 км), тя е много по-евтина в сравнение с другите подобни системи. Всяка ракета – прехващач струва около 3-3,5 млн. долара. Това е много по-малко в сравнение със стандартната ракета Standard Missile-3 (SM-3). Тя също с използва и в отбранителните действия срещу Иран от страна на американската армия. Само че цената на един изстрел варира от 9 до 27 млн. долара. Освен това, освен основната си роля в противоракетната отбрана, Израел проучва потенциала на Arrow-3 като антисателитно оръжие, възползвайки се от способността му да действа извън земната атмосфера.

Защо Arrow 3 прихваща ракетите далеч в космоса

За разлика от всеобщо признатата система „Железен купол“ (Iron Dome), която осигурява защита срещу заплахи в близък обсег (между 2,5 и 43 мили), Arrow 3 работи в средната фаза на траекторията на ракетата. Тоест тя я прихваща още в космическото пространство. Този подход предоставя оптималната възможност за прехващане, тъй като там ракетите се движат с по-ниска скорост в сравнение с крайната фаза на полета на ракетата. Това е така наречената терминална фаза. След като навлезе в терминалната фаза, ракетата се ускорява до невероятни скорости. Те могат да надвишават 1 988 мили (3200 км) в час. Макар че прихващането в тази фаза не е невъзможно, както показва системата за въздушна отбрана на терминална височина, използвана от САЩ, то е много трудно.

Но неутрализирането на ракетите по време на фазата на средния курс също има немалко проблеми. Прехващачът трябва да измине огромно разстояние, за да достигне космическото пространство. Той трябва да съответства на скоростта на заплахата, преди тя да навлезе в терминалната фаза. Вследствие на това прехващачът има впечатляващ обсег от 1500 мили. Той е оборудван с мощен двигател, способен да го задвижи до хиперзвукова скорост (Mach 5+). С помощта на дюза с променлив вектор на тягата прехващачът може гъвкаво да регулира траекторията си, за да пресече идващата ракета. След това множество системи за насочване, включително шарнина система за търсене, го насочват точно към траекторията на ракетата (заплахата).

При тази защитна операция Израел не използва своите най-нови лазерни оръжия. Да си припомним, че администрацията на Байдън предложи бюджетен пакет на стойност около 106 млрд. долара за спешна допълнителна помощ. Включително инвестиция от 1,2 млрд. долара в израелската система за насоченото енергийно оръжие „Железен лъч“ (Iron Beam). Според ръководителя на отдела за снабдяване на армията на САЩ системата може да бъде използвана от армията като алтернативно лазерно оръжие за собствена употреба.

Технологията „Железен лъч“ привлича внимание заради своите перспективи. Ако тя се окаже успешна в Израел, армията на САЩ обмисля да започне използването на подобни системи.

Представител на американската армия заяви, че е видял прототип на технологията за излъчване на насочена енергия по време на неотдавнашно посещение в Израел. Тази технология е предназначена да подобри възможностите на системата за противовъздушна отбрана „Железен купол“. Той изрази задоволство, че допълнителното финансиране включва американските инвестиции в разработването на „Железен лъч“.

Но може би е по-добре да не ставаме свидетели на използването на най-съвременните към днешен ден оръжия.