Chrome е един от браузърите, които са синоним на идентичността на бранда на Google, което означава, че виждате неговите отличителни знаци навсякъде в продуктите на компанията. Ако историята ни е научила на нещо, то е, че подобно тясно обвързване с голяма технологична платформа означава само лоши новини за конкуренцията, а оттам и за обикновения потребител. Министерството на правосъдието на САЩ иска от Google да отдели Chrome в отделен бизнес поради опасения, свързани с конкуренцията, и поради това, че той спомага за създаването на монопол в бизнеса с търсене и реклама.
Последната съдебна схватка с участието на Google накара експертите да потърсят прилики със знаковото антитръстово дело срещу Microsoft отпреди повече от две десетилетия. Показателен пример за това беше продължителната антитръстова битка между САЩ и Microsoft, в центъра на която беше Internet Explorer. Но от времената на разцвета на Internet Explorer интернет е значително по-развит, тъй като браузърите вече не служат само за посещение на уеб пространството. Те са централната точка на една по-дълбока мрежа, която свързва в едно проследяването на дейността на потребителите и целевата реклама.
Ето защо не е никак учудващо, че Chrome може да бъде продаден за 20 млрд. долара, ако Google бъде принуден да продаде бизнеса с браузъри. Понастоящем окончателното решение се очаква да бъде взето едва през втората половина на 2025 г., но през август 2024 г. вече стана ясно, че на Google се гледа като на монополист на пазара на онлайн търсенето и рекламата. Така че, дори и да не се стигне до продажба, можем да очакваме големи промени в начина, по който Google продължава да работи с Chrome и екосистемата, изградена около него.
Може ли Chrome да остане безплатен без Google?
Стойността на Chrome сама по себе си възлиза на милиарди долари, а освен това той предлага безпрепятствен достъп до търсачката на Google. Похарчването на приблизително 20 милиарда долара за Chrome – който вероятно е най-съвършеният браузър както за мобилни, така и за настолни платформи – би означавало, че купувачът теоретично би могъл да потърси бърз начин за възвръщане на тлъстата си инвестиция. Съществуват само няколко начина да се направи това в голям мащаб. Първият е да се постави такса за достъп до Chrome, което драстично би намалило привлекателността му, тъй като досега Google го предлагаше безплатно.
Другият вариант е по някакъв начин да се монетизира – мрежа, която неминуемо отново заплита Chrome с Google Search, най-голямата търсачка в света с огромно мнозинство. В ръцете на друга компания удобният достъп на Chrome до Google Search и до неговата рекламна мрежа може да бъде технически затруднен и ограничен или изтласкан на втори план. И в двата случая ще има режийни разходи, а възстановяването им няма да е лесно за никоя компания, която ще похарчи милиарди долари, за да купи Chrome. Така че се връщаме в изходната позиция.
И накрая, има и предизвикателство, свързано с техническото развитие. Google е в уникално изгодна позиция да продължи да прави иновации в Chrome. Купувачът вероятно няма да играе по същите правила.
„Малко компании биха имали възможността или стимула да поддържат отворения код или да инвестират в него на същото ниво като нас“, отбелязва Лий-Ан Мълхоланд, вицепрезидент по регулаторните въпроси в Google.
Ще оцелее ли Chrome без Google?
Продажбата на Chrome би представлявала екзистенциална заплаха. Любопитно е, че това отново напомня за епохата на „войните на браузърите„, когато Microsoft пусна Internet Explorer като безплатен инструмент, унищожи Netscape и наложи монументалното публикуване на кода на Netscape с отворен код. От пепелта се възроди Mozilla, която в крайна сметка създаде браузъра Firefox, какъвто го познаваме днес.
Важно е да се отбележи, че самото оцеляване на Firefox зависи от парите, които получава от Google, въпреки че е конкурент на Chrome. Това е така, защото според наличните данни Google плаща на Mozilla половин милиард долара всяка година, за да запази Google Search като търсачка по подразбиране в този браузър. Екип от изследователи изтъкна същата главоблъсканица в цял научен труд, в който се обсъжда уникалният антитръстов парадокс на Chrome.
„Прецедентът, създаден от финансовата зависимост на Mozilla от Google, подчертава потенциалните предизвикателства пред Chrome при поддържането на дейността му без подобна подкрепа“, се казва в изследователския документ.
В документа се излагат и аргументи в полза на обратния сценарий, като се твърди, че Chrome определено предлага достатъчно стимули за Google да продължи да инвестира милиарди долари в разработването му, което означава, че купувач(ите) вероятно ще налее(ят) пари, за да извлече(кат) ползите.
Но купувачът трябва да е с много голям джоб, за предпочитане от групата на големите технологични компании. Подобна размяна на собственост обаче отново би предизвикала антитръстова тревога. От друга страна, Google вече има едноименно приложение, което предлага предимства при сърфирането. На компанията няма да й отнеме много време да го превърне в следващ начин за достъп до своята търсачка и другите услуги.
Повече възможности за избор за сметка на влошеното качество?
Който и да вземе Chrome, най-голямото предизвикателство ще бъде да го запази конкурентоспособен по отношение на удобството и функционалността. В момента Chrome е пряк прозорец не само към търсенето в Google, но и към други услуги на Google – от чатбота Gemini и отговорите при търсене с изкуствен интелект до Gmail, Map и целия пакет Workspace. Отделянето на пакета за продуктивност на Google от Chrome и неговото безпроблемно взаимодействие може да отблъсне купувачите.
Всички тези услуги са предоставени по подразбиране на потребителите, а потребителската психология е склонна да се придържа към подразбиращите се услуги, освен ако няма силен стимул да се търси друго. В решението на съда по антитръстовото дело има цял раздел, посветен на „Силата на подразбиращите се услуги“, в който се посочва огромната част от заявките за търсене, идващи от местата за достъп по подразбиране, като например Chrome и Android OS.
Дори ако Google бъде принудена да продаде Chrome, проектът с отворен код Chromium, който е в основата му, както и на множество други браузъри, като Edge, Brave, Opera и Vivaldi на Microsoft, ще продължат да разчитат на развойната дейност на Google.
„Ако те наистина казват: „Откажете се от Chrome“, това би било много странно, защото Google все още ще контролира цялата основна технология и ще може просто да блокира всеки, който се опита да направи нещо с нея, включително всеки, който в крайна сметка стане собственик на Chrome“, отбелязва Кристо Уилсън, професор по компютърни науки в Североизточния университет.
Освен това възниква въпросът за изкарването на пари от голямата инвестиция в Chrome. Фокусирането върху възвръщаемостта би означавало и по-ниски маржове за разработката и функционални съкращения за потребителите, поне в краткосрочен план.
Големият проблем с поверителността
Ако се приеме, че натискът на Министерството на правосъдието за отделяне на Chrome от конгломерата на Google се окаже успешен, най-големият бенефициент (или губещ) ще бъде търсачката на Google. Някои от свидетелските показания в антитръстовото дело предлагат ясен поглед върху това как компанията е изградила стена около Google Search и какъв може да бъде резултатът.
„Когато съдът попита защо Google плаща милиарди под формата на дял от приходите, след като вече разполага с най-добрата търсачка, той отговори, че плащанията „осигуряват невероятно силен стимул за екосистемата да не прави нищо“; те „на практика карат екосистемата да се съпротивлява изключително много на промяната“;, пише американският съдия Амит Мехта, позовавайки се на свидетелските показания, предоставени от д-р Шридхар Рамасвами, ветеран в областта на търсенето в Google и бивш старши вицепрезидент на отдел „Реклами и търговия“ в Google.
За да се коригира проблемното поведение, Министерството на правосъдието поиска Google да започне безвъзмездно да споделя рекламните данни с конкурентите си и да направи нещо подобно и за потребителските данни, както и за достъпа до индекса за търсене, включително данните, посочени в платформите, собственост на Google, като например YouTube. Целта на мярката е данните да се споделят с „подходящи гаранции за сигурност и поверителност“.
Google твърди, че това би довело до „сериозни рискове за неприкосновеността на личния живот и сигурността“, като се позовава на това как AOL неволно разкри данните за търсене на над половин милион потребители. Целенасоченият натиск, доксингът, наблюдението, агресивното насочване на реклами от трети страни и профилирането са само някои от възможните резултати, ако данните за търсене и реклами попаднат в неподходящи ръце.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
