Загадъчни сини проблясъци в космоса може да са следи от черни дупки, които „изяждат“ звезди

Астрономите са близо до разгадаването на произхода на яркосини космически проблясъци, наблюдавани от Земята. Това са редки явления LFBOT, които остават необясними повече от десетилетие. Нови наблюдения свързват тези проблясъци с черни дупки, поглъщащи звезди, съобщава Independent.

Луминисцентните бързи сини оптични транзиенти, или LFBOT (luminous fast blue optical transients), се появяват като кратки, ярки проблясъци от синя светлина. Те бързо избледняват, оставяйки след себе си рентгеново и радиоизлъчване.

В продължение на повече от десетилетие учените са регистрирали повече от дузина подобни събития, но тяхната природа остава предмет на дебати. Възможните обяснения включват необичайни свръхнови или поглъщане на междузвезден газ от черна дупка.

Импулсът за тази нова интерпретация дойде миналата година от откриването на нов обект, който се оказа най-яркият в своя клас. Анализът на тези проблясъци принуди изследователите да преосмислят предишните си хипотези.

Според авторите на статията, достъпна за разглеждане на сървъра arXiv, LFBOT може да са резултат от „екстремно приливно възбуждане“. Този процес се случва, когато масивна черна дупка разкъсва звезда-спътник и консумира нейната материя.

Изследователите отбелязват, че това обяснение не само хвърля светлина върху самите избухвания, но и ни помага да разберем по-добре еволюцията на звездите и природата на черните дупки. По-специално, механизмите, чрез които се образуват свръхмасивните черни дупки, остават открит въпрос.

„Теоретиците са измислили много начини да обяснят как получаваме тези големи черни дупки и какво вижда Лазерната интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория. LFBOT ни позволява да подходим към този въпрос от съвсем различен ъгъл“ — казва Рафаела Маргути, доцент в катедрата по астрономия и физика в Калифорнийския университет в Бъркли.

Маргути добавя, че тези избухвания ни позволяват точно да локализираме източника на емисии в галактиката. Тя също така твърди, че получените данни предоставят важен контекст за разбиране на механизмите, чрез които се формират системите, състоящи се от голяма черна дупка и нейния спътник.

Астрономите за първи път наблюдават това поведение в космическия обект AT2022tsd, по-късно наречен „Тасманийски дявол“, през септември 2022 г. Разположена на милиард светлинни години от Земята, тази звезда не угасва напълно след експлозията си, а продължава да генерира енергични изригвания в продължение на няколко месеца.