Защо е необходим апендиксът и защо досега се смяташе, че е безполезен

Много от нас навярно са чували, че апендиксът е безполезен орган, наследен от далечните ни предци. Той се отстранява при най-малкото съмнение за възпаление, често свързано с консумиране на много семки (дали пък това не е мит?). А за функциите му в училищните учебници все още се пише доста пестеливо. Но съвременните изследвания показват, че апендиксът изпълнява едновременно няколко важни функции в организма: от защита на чревните бактерии до поддържане на имунитета. Време е да разберем защо апендиксът е необходим и каква роля играе.

Какво представлява апендиксът и защо е необходим на човека

Апендиксът е червеобразен израстък, прикрепен към дебелото черво. Дълго време той е смятан за рудимент, т.е. орган, който е загубил първоначалното си предназначение в хода на еволюцията.

Чарлз Дарвин в „Произход на видовете“ и „Произход на човека“ говори за тези рудиментарни човешки органи: според него някога те са били от решаващо значение за оцеляването, но с течение на времето са загубили функцията си.

Тази идея е подкрепяна от много биолози. При растителноядните гръбначни животни апендиксът е много по-голям – той е помагал за смилането на твърдата растителна храна, например дървесната кора. Така че при нашите далечни предци, които са се хранили предимно с растения, апендиксът вероятно е бил използван за храносмилане.

Но когато храната на хората е станала по-разнообразна и по-лесна за храносмилане, апендиксът изглежда е загубил ролята си, както и някои други части на човешкото тяло. Учените дори смятали, че в крайна сметка апендиксът изобщо ще изчезне от човешкото тяло.

Не всичко обаче е толкова просто. Оказва се, че апендиксът се е запазил в еволюцията в продължение на поне 80 милиона години и се е появил независимо при най-различните видове – от примати и гризачи до торбестите. Това е твърде дълга и успешна история за един „безполезен“ орган.

Каква функция изпълнява апендиксът в организма

Изследванията през последните години показаха, че апендиксът съдържа лимфоидни клетки – имунни клетки, които помагат на организма да се бори с инфекциите. Това веднага издава ролята му в защитата на организма.

Истината е, че апендиксът участва в имунната система на лигавиците на бозайниците. Той е свързан с производството на Т-лимфоцити и имунните реакции, включващи В-лимфоцити. Казано по-просто, този малък израстък спомага за формирането на ранна защитна линия, която предотвратява развитието на сериозни инфекции.

В апендикса са открити също макрофаги, естествените клетки убийци и антимикробни пептиди. Толкова за „безполезния остатък“.

Нещо повече, апендиксът може да „обучи“ имунната система да различава полезните от вредните бактерии. Това е важно: без такова обучение организмът рискува да атакува собствената си микрофлора, което е свързано с възпалителни заболявания на червата.

Дали апендиксът съхранява полезни бактерии и защо червата се нуждаят от тях

Може би най-неочакваното откритие е направено от имунолозите от университета Дюк. Според тяхната теория апендиксът произвежда и съхранява полезни микроби за човешките черва. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Theoretical Biology.

Храносмилателната ни система буквално гъмжи от бактерии и това не е причина за паника – напротив, те помагат за усвояването на храната. Но има и един нюанс: при тежки заболявания като дизентерия или холера тези полезни микроби се отмиват от организма. Храносмилането е атакувано.

И точно тук се намесва апендиксът: той освобождава запасите си от „добри“ бактерии и по същество рестартира храносмилателната система.

Както обяснява д-р Бил Паркър, един от авторите на изследването, апендиксът се намира в долната част на дебелото черво, през което преминават както храната, така и микробите. Това е идеалната позиция за орган, свързан с микрофлората.

Във вътрешността на апендикса учените са открили биофилм – тънък слой от микроби, слуз и молекули на имунната система. А концентрацията на този биофилм в апендикса е максимална и намалява с отдалечаването от него.

Оказва се, че апендиксът работи като сейф за бактериите: дори когато болестта „изчисти“ цялото черво, резервното копие остава в безопасност.

За сравнение, според някои данни хората без апендикс четири пъти по-често страдат от повтарящи се инфекции, причинени от бактерията Clostridium difficile – а това е именно състоянието, свързано с недостига на нормална чревна флора.

Възможно ли е да се живее без апендикс и какви са опасностите от апендицит

Въпреки всички полезни функции, апендиксът може и да навреди. Най-често срещаните му заболявания са апендицитът и карциноидните тумори (доста редки тумори).

Учените подчертават, че въпреки че апендиксът изпълнява важни функции, той трябва да бъде отстранен, ако се възпали. Нелекуваният апендицит или ракът на апендикса могат да бъдат смъртоносни.

Въпреки това отстраняването на възпаления апендикс няма забележими отрицателни последици за здравето – особено при съвременната медицина и хигиена.

Всъщност липсата на очевидни последици след отстраняването на апендикса е проста: в развитите страни с добри санитарни условия рядко сме заплашени от епидемии, които напълно „обезсилват“ чревната микрофлора, за разлика от развиващите се страни, където диарийните заболявания продължават да бъдат сериозен проблем.

Апендицитът най-често засяга хора на възраст между 10 и 30 години и се появява, когато луменът на апендикса се запуши, което води до инфекция и възпаление.

По какъв начин апендиксът влияе на здравето и защо учените го изучават

Историята на апендикса е ясен пример за това как науката променя своите представи. Не толкова отдавна много учебници по биология наричаха този орган рудиментарен. Днес изследователите са все по-уверени, че е време да се пренапишат тези учебници.

Най-новите разработки показват, че микробиомът на апендикса може да повлияе не само на храносмилането и имунитета, но и на мозъчната функция.

Бактериите в апендикса могат да произвеждат невротрансмитери, които потенциално да влияят на настроението и когнитивните функции. А отстраняването на апендикса се свързва с повишен риск от развитие на някои заболявания, включително възпалителни заболявания на червата и дори болестта на Паркинсон.

Въпреки това тези, които вече са си отстранили апендикса, определено не трябва да изпадат в паника. Повечето хора след апендектомия водят напълно нормален живот. Но този малък орган е напомняне: в човешкото тяло няма наистина излишни детайли. Понякога просто трябва да се изчака науката да разбере защо съществува дадена „резервна част“.