Защо Зукърбърг е толкова недосегаем за регулаторите и управлява ли еднолично Meta?

В хилядите страници изтекли документи на Meta може да се открие един силно неприятен рефрен, който се чува дори от собствените служители на компанията: Нещо трябва да се направи.

Документите ясно показват, че висшето ръководство на социалната мрежа, включително главният изпълнителен директор Марк Зукърбърг, е бил наясно с потенциала за нанасяне на вреда, който имат различните му платформи, както и със сериозността на проблемите, които се наблюдават – като засилване на речта на омразата, подхранване на хранителни и личностни разстройства при тийнейджърите, подбуждане към насилие – и не са направили нищо по въпроса. Има наистина малко позитивни неща, които излизат наяве, ако изобщо има такива след разкритията, в полза на Марк Зукърбър, 37-годишният основател на компанията, който изгражда Meta от проект, възникнал в студентското му общежитие, в компания за почти един трилион щатски долара с мантрата „движи се бързо и разбивай нещата“. Възмутени активисти, експерти и законодатели настояват Зукърбърг да поеме отговорност за проблемите на компанията и да започне да дава по-често лично изявление по различните въпроси, които касаят обществеността около дружеството му – в крайна сметка рибата винаги се вмирисва откъм главата. Но да се потърси отговорност за всички тези неща от Зукърбърг е доста по-трудно да се направи, отколкото да се формулира.

От своя страна Meta отрече и се опита да дискредитира много от докладите, изтекли в медиите, заявявайки, че те са подвеждащи и неправилно характеризират изследванията и работата на компанията. По време на събитие за оповестяване на печалбите в понеделник Зукърбърг се опита също да дискредитира всички изтекли досега документи за компанията му, като ги описа като „координирано усилие за селективно използване на изтекли документи, за да се обрисува една фалшива картина за нашата компания.“

Акционерите не могат да се обявят срещу Зукъръбрг

Многостепенната структура на компанията прави едно евентуално искане за свалянето на Зукърбърг от поста на изпълнителен директор практически невъзможно. Въпреки че притежава по-малко от половината акции на компанията, класът акции, които Зукърбърг притежава, имат много повече право на глас от обикновените акции.

Това означава, че Зукърбърг контролира мнозинството от акциите на компанията с право на глас. Дори бордът на директорите с всеки един негов член да се обяви срещу Зукърбърг, той пак би бил напълно недосегаем.

„Той е изградил империя, в която е истински крал, а не просто главен изпълнителен директор“, каза бившата служителка на Meta Яел Айзенстат пред Time по-рано този месец. Мощната позиция на Зукърбърг начело на Meta, Instagram и WhatsApp му дава „едностранен контрол над 3 милиарда души“, каза пред британските законодатели в понеделник Франсис Хауген, бивш продуктов мениджър на компанията, която всъщност е източникът, благодарение на който изтекоха много вътрешни документи на компанията.

В действителност, Meta, доскоро позната ни като Facebook, един от много малкото технологични лидери, които досега не са били изправени пред евентуално разглеждане за освежаване на ръководството и смяна на главния изпълнителен директор. Навярно Зукърбърг е положил немалко усилия за това да си гарантира, че няма да може да бъде лесно заменен от компанията, ако изобщо това е възможно – нека само си спомним времената, когато много често изпълнителните директори влагаха цялата си енергия и усилия в това да изградят компанията, продукт на най-добрите им визии, но в крайна сметка работата им се оказва в противоречие с обществената воля, желанията на акционерите, пазара или закона – тогава те бяха много лесно заменими, нека само си спомним историята около уволнението на Стив Джобс от Apple, след като компанията изпада в тежка финансова и пазарна криза, преди да пусне iPhone и да започне да се превръща в компанията, която е днес. Така че навярно Зукърбърг е имал доста основания да иска да си изгради една стабилна лидерска позиция, при която да не може да бъде лесно заместен – и изглежда е успял. Наистина, социалната мрежа досега се е сблъсквала с доста законодателни проблеми, проблеми с поверителността на потребителите и какви ли още не мръсни скандали, но никога и на никого дори не е хрумвало да говори публично на високо ниво за смяната на Зукърбърг – може би защото на този етап тя изглежда невъзможна.

Така или иначе обаче акционерите не могат да се оплачат прекалено много. Meta, въпреки всичките си недостатъци, ги прави изключително богати. Въпреки че акциите на Meta изостават от тези на технологичните конкуренти като Apple и Google, тяхната цена е нараснала приблизително със 75% от октомври 2019 г. В петък консорциум от 17 американски новинарски организации започна да публикува поредица от истории, общо събрани под заглавието „The Meta Papers” – въз основа на набор от стотици вътрешни документи, които бяха включени в оповестяванията, направени пред Комисията за ценни книжа и борси на САЩ и предоставени на Конгресът в редактирана форма от юридическия съветник на Хауген. Консорциумът е прегледал редактираните версии, получени от Конгреса и започна да публикува някои от по-пикантните новини. Припомняме, че Уолстрийт сви рамене първият път, когато в интернет започнаха да се разпространяват язвителни заглавия, базирани на вътрешните документи на Meta. Но във вторник, след отчета за печалбите на компанията, акциите ѝ паднаха с 4% във вторник. Както добре знаем, инвеститорите се интересуват главно от цифри – така че може да се каже, че единственият начин да се привлече вниманието им и да бъдат мобилизирани, за да предприемат някакви мерки, би бил именно, ако започнат да недоволстват от финансовите резултати.

Във Вашингтон законодателите играят на гоненица, за да се опитат да регулират компания, която от години заобикаля лесно правителствения надзор. Законодателите въведоха в Камарата на представителите някои антритръстови законодателства, които бяха подкрепени двупартийно, насочени към големите технологични гиганти. Но структурата на Facebook е уникално мътна, дори сред технологичните компании, според Хауген.

„В други големи технологични компании като Google всеки независим изследовател може да изтегли от интернет, съвсем свободно, много документи и сведения за това какво прави компанията, за да решава проблемите, които са на дневен ред за нея. Но това не важи за Facebook, която се крие зад стени, които пречат на изследователите и регулаторите да разберат истинската динамика на нейната система.“

С други думи, това е сложен проблем, който би бил наистина труден за решаване, дори ако Конгресът имаше единодушие относно позицията и плановете си за регулиране на компании като Meta.

По отношение на антитръстовите регулации, там също компанията засега изглежда непокътната. През лятото федерален съдия отхвърли делото, заведено от Федералната търговска комисия с аргумента, че Facebook е монополистична компания, позовавайки се на липса на доказателства за твърденията. FTC отново заведе делото си, а Facebook отново подаде молба за отхвърлянето му по-рано този месец. Някои експерти и наблюдатели на индустрията дори предложиха да се сформира изцяло нов регулаторен орган, фокусиран върху технологичните гиганти.

„Дигиталните компании се оплакват, не безпричинно, че сегашната регулация с нейните строги правила е несъвместима с бързото развитие на технологиите“, пише Том Уилър, бивш председател на Федералната комисия по комуникациите. „Надзорът върху дигиталните платформи не трябва да бъде прикрепен към съществуваща агенция, а изисква орган, който да бъде посветен на това, и това да е единствената му дейност.“

Технологичните лидери, включително и Зукърбърг, в миналото са изразявали отвореност към идеята. Разбира се, лесно е да се каже „да“ на такъв проект, но това е само чисто хипотетично. Meta може публично да подкрепи идеята за създаване на специализиран орган за такива регулации, но в същото време да се бори ден и нощ, с армии от адвокати и милиони долари инвестирани в лобиране, за да не се постигне сформирането на такъв, смята сенатор Ричард Блументал, цитиран от CNN. „Facebook казва, че иска регулиране, но това е върхът на неискреността, който компанията може да постигне.“

Компанията има много мотиви да бъде против подобни регулации, както и би била подкрепена от много от своите партньори в битката срещу сформиране на такъв мощен регулатор, които имат значителен интерес от силните позиции на социалната мрежа в сферата на дигиталната реклама и нейното непоклатимо влияние върху живота на повече от милиард потребители.

През лятото на 2020 г. стотици известни марки бойкотираха платформата заради боравенето с речта на омразата в кампанията #StopHateforProfit. Но цените на акциите и приходите от реклами на Facebook оттогава само нарастват.

Facebook генерира повече от 28 милиарда долара приходи от реклами само през третото тримесечие. Това е с 33% повече от преди година.

Предстоят ли промени?

Изтеклите документи, които стават обществено достояние сега, предлагат едни от най-убедителните доказателства, че социалната мрежа носи пряка отговорност за реална, осезаема вреда. И по-лошото е, че тази вреда е игнорирана от много страни от години. Този скандал се усеща много по-силно като повратна точка в развитието на Meta от всички скандали, които е претърпявала досега. Но разрешаването на този скандал няма да бъде бързо или просто. Ако изтеклите документи, които станаха обществено достояние, ни показват нещо, то е, че има сериозни опасения сред някои служители за влиянието на компанията върху обществото, както и че много от тях искат да притиснат публично компанията да направи нещо. Но разбира се, само по себе си това едва ли е достатъчно.

Вашингтон няма да може внезапно да разреши проблемите с регулацията, а Уолстрийт няма да обърне гръб на машината за правене на пари, в която социалната мрежа се е превърнала. Нито пък 3-те милиарда души, които използват Instagram, WhatsApp и Facebook, няма да спрат изведнъж да използват приложенията. За мнозина тези приложения са се превърнали в жизненоважни инструменти за комуникация, синоним на самия интернет.

Meta ще продължи да пише своята собствена история с още по-високи темпове и да омаловажава гласа на критиците и междувременно може дори да работи за справяне с проблемите. Но като се има предвид мащаба на компанията – и нейния опит в избягването на регулациите, докато прави пари за акционери – пълната реформа изглежда малко вероятна. Не очакваме също така и в близко бъдеще компанията да ревизира рязко политиките си, така че да поставя благополучието на потребителите си пред печалбите – това е далеч от интересите и големите ѝ амбиции, но вероятно все пак ще опита да се съобрази с по-силните гласове, които се чуват от различни посоки, искащи промени и подобрения.