Защо технологиите се превръщат в култ

Съвременните технологични гурута говорят за безсмъртие, за копиране на ума, за рестартиране на човешката цивилизация на Марс, за създаване на легион от интелектуалци чрез размножаване на сапиенси с висок коефициент на интелигентност. Някои от тях се появяват във визуалния образ на месия, като например Майкъл Сейлър. Други обещават да не бъдат зли или да създадат Църквата на сингуларността. Всичко това доста прилича на религиозни култове или пък на секти.

Както е известно, в началото на своето съществуване християнството е било малка секта от религиозни фанатици. Хиляда години по-късно то се е превърнало във фундаментална сила, определяща развитието на западната цивилизация.

Нещо подобно се случва и с технологиите. Първоначално малките проекти привличат малък кръг от почитатели. Но с течение на времето те набират сила и армия от потребители, а вчерашната екзотика се превръща в масова.

Казват, че технологията е съвременната религия. Ако е така, то в рамките на тази основна „религия“ има множество отделни култове.

Какво всъщност е култът

Какво е религиозният култ? Официалното определение:

Система от вярвания и практики, свързани с почитането на божество и/или свещени предмети. Може да включва ритуали, церемонии, символика и общностна организация.

Някои основни характеристики:

• Вярвания. Основните идеи и принципи, които се почитат от последователите.
• Ритуали. Обичаи и церемонии, които се практикуват, за да се изрази вярата.
• Лидерство. Наличието на харизматичен лидер или група от лидери, които ръководят последователите.
• Общност. Група хора, които споделят общи вярвания и практики.
• Изолация. Някои култове могат да се стремят да изолират членовете си от външния свят.

Когато един култ се превърне в култура

Различните технологични култове се формират по различно време на вълната на шумотевицата. Някои от тях се развиват в продължение на десетилетия, като се превръщат в нещо по-голямо.

Ако култът около технологиите се е формирал в продължение на няколко поколения, новите привърженици вече не помнят колко странен е бил първоначално. Броят на потребителите расте, идеята набира популярност – и сега възходът на малка група фенове се е превърнал в норма за мнозинството. Така например в началото на 2000-те години на улицата човек с PDA или със слушалки предизвикваше недоумяващи погледи от страна на околните. Сега ситуацията е точно обратната. Почти всички имат смартфони в ръцете си и слушалки в ушите си.

В някои среди около смартфоните се е оформил култ: хората следват новите тенденции, с нетъперние чакат новите модели, купуват устройството с последните си пари и дори на кредит.

Има такъв феномен, че човекът „култивира“ околните обекти. Всяка дреболия – било то дреха или спортен аксесоар – се превръща в инструмент за идентифициране на „свой-чужд“, в обект на колективно мислене и сложни социални игри. Същото се отнася и за технологиите, джаджите и цифровите инструменти: софтуер, операционни системи, езици за програмиране, други технологии. Някои от тях се превръщат в обекти на определени социални игри. И за тях се казва, че са „култови“ софтуер, лаптоп, клавиатура, игра и т.н.

Примери:

Ако опишем терминологично някои популярни технологични стекове в терминологията на религиозните култове, можем да открием съвпадения. Виждаме лидери, ритуали и изолирани общности… От друга страна, има и нормални технологии, които са надраснали този статут. Например Linux и свободният софтуер през десетилетията надраснаха границите на „секта“ и излязоха извън рамките на „култа“ и се превърнаха в пълноценна култура, точно както християнството от секта се превръща в мейнстрийм. И това е фундаментална, здравословна, уважавана култура.

В нея са се оформили отделни технологични стекове за изпълнение на конкретни практически задачи, като например:

• LAMP (Linux, Apache или Nginx, MySQL, PHP) – за разработване на уеб сайтове и хостинг.
• Ruby on Rails (Ruby, Rails, PostgreSQL/MySQL, JavaScript) – за разработка на уеб сайтове.
• и т.н.

Не може да се каже, че тези стекове имат някакъв култов характер и имат своите последователи. Те са просто инструменти.

А немалко хора считат биткойна за истински култ.

Това не е само технология. Тук се е формирала истинска общност и има „религиозни“ лидери. Като се започне от легендарния изобретател под псевдонима Сатоши Накамото, чиято самоличност е неизвестна. И съвременни лидери като Майкъл Сейлър, мултимилионер и ръководител на MicroStrategy (през февруари 2025 г. променя името си на Strategy). Тази софтуерна компания не е известна със своя софтуер, а като най-голямата в света борса за биткойни. Ето туита на главния изпълнителен директор:

Обърнете внимание на мълниите от очите и нимба. Това е образ дори не на проповедник, а по-скоро на светец или месия….

Дори за привържениците на криптовалутите като важна финансова технология е малко странно да виждат такива изображения в официалните сметки на бизнесмените. Също толкова странни са и неговите туитове:

• Биткойн е истина.
• Биткойн е за цялото човечество.
• Фиатът [държавната валута] е неморален. Биткойн е безсмъртен.
• Биткойн е блестящ град в киберпространството, който ви очаква.
• Биткойн е сърдечният ритъм на планетата Земя.

Трябва да се каже, че дори за истинските свещеници това е твърде пресилено. Малцина от тях биха се осмелили да говорят в интернет с такава категоричност и арогантност. Но за биткойн това е нормално.

Създаването на култа като стратегия

Някои компании умишлено създават култ към технологиите. Експертите смятат, че това е полезно за бизнеса:

„Култова култура като тази на Apple, Tesla, Zappos, Southwest Airlines, Nordstrom и Harley-Davidson означава лоялност и ангажираност на служителите (и клиентите), която надхвърля нормата“, казва Бретън Пътър, експерт по стартъпи и главен изпълнителен директор на консултантската компания CultureGene.

Разбира се, не всички технологии притежават отличителните белези на култа. И много хора се отнасят към блокчейна просто като към инструмент за решаване на конкретни проблеми. Например, това е разпределена „нотариална или счетоводна книга“ за регистриране на транзакции или резултати от гласуване. Записите в подобна книга не могат да бъдат променяни или губени. Това са удобни микроразплащания между гражданите. Частни пари като алтернатива на държавните фиатни пари.

Понякога и други технологични стекове се обсъждат от гледна точка на „моралното превъзходство“, но все пак нито един от тях не може да се сравнява с биткойн. Така например технологичен стек като serverless (облачните услуги) за бекенд, или микроуслугите, или езикът за програмиране Rust. Можете да намерите статии в технологичните медии, които възхваляват някои технологии пред други. Твърди се, че микро услугите са по-добри от монолита, спори се защо Rust е по-добър от Python и т.н.

За да се оцени обективно доколко дадена технология/организация или компания е в състояние да манипулира мисленето и поведението на своите лидери, моделът BITE за оценка на авторитарния контрол е разработен от Стивън Хасан, известен експерт и консултант по излизане от деструктивните секти и автор на няколко книги по темата.

Моделът включва оценка на следните параметри:

• Поведенчески контрол,
• контрол на информацията,
• контрол на мисълта,
• емоционален контрол.

Диаграмата по-долу показва някои признаци на здравословни и нездравословни взаимоотношения за хората, лидерите и организациите (от книгата на Хасан „Борба с контрола над съзнанието в култовете“

Теоретично е възможно всеки параметър да бъде оценен по скала от 0 до 9 и да се получи окончателен индекс на „култовост“ за всяка технология, компания, бранд или политик. Колкото по-висок е индексът, толкова по-добре е за компанията (по-високи печалби) – и толкова по-зле за индивида, който частично губи контрол върху информацията, която постъпва в мозъка, върху мислите и поведението си, както и върху емоционалния контрол. Така например човек несъзнателно изпитва положителни емоции, когато разглежда модел на нов продукт от компания, в чиято култура се вписва.

Колективното мислене и намаляването на мозъка

Малко встрани от темата… Преди няколко години учени изказаха хипотезата, че колективното мислене е причината за намаляването на обема на човешкия мозък през изминалите 3000 години. Делегираме все повече задачи на другите, все повече информация на външните устройства за съхранение – така може да се обобщи хипотезата, която сравнява колективното мислене на хората и мравките.

Това обаче не е единствената хипотеза. Причините за намаляването на мозъка при хомо сапиенс все още не са ясно разбрани.

Трудно е да се твърди, че социалните същества мислят по различен начин. Начинът, по който се възприемат нещата, зависи от това как се използват в обществото. Един и същ чук или език за програмиране е не просто инструмент, а маркер за идентифициране на съмишлениците, начин да се намерят приятели, да се намери работа, да се печелят пари, да се осигури семейството и да се остави потомство.

Изглежда, че социалните игри, взаимоотношенията би трябвало да повишат изискванията към интелигентността. Това означава, че мозъкът би трябвало да се увеличи. Но това не се случва. Може би социалните игри не са толкова сложни? В книгата „Политиката на шимпанзето. Власт и секс при приматите“ се описват техники и тактики в група примати, които малко се различават от човешките: интриги, стратегическо планиране, съюзи, йерархия на властта, грижа за чуждите деца – всичко това много прилича на хората, въпреки че интелигентността на хомо сапиенс е по-висока. Описанието на шимпанзетата дава отлична представа за основните човешки потребности и човешкото поведение.

Връщайки се към технологиите, много от нещата, които правим, включително образованието и кариерата, в крайна сметка са насочени към една основна задача: да оцелеем и да се размножаваме. Оказва се, че езиците за програмиране, операционните системи, техническите учебници, дори технологичните сайтове – всичко е свързано с тази задача…

Съществува мнение, че религията е присъщо свойство на обществото. Една или друга религия е възниквала във всяко общество, във всяко племе, без значение колко изолирано е то. Така че формирането на култове около технологиите е естествено явление, присъщо на нашата природа. В известен смисъл е когнитивно изкривяване, човешка уязвимост.

А бизнесът се възползва максимално от човешките слабости, емоции и инстинкти, за да изстиска максимална печалба от потребителите. Създаването на култ въз основа на дадена технология/продукт/марка е една от тези техники. Тя апелира към инстинктите на социалното същество – затова е толкова ефективна.

Основното е, че технологичните култове около Apple или биткойна (както и политическите култове около авторитарните лидери) не трябва да се превръщат в подобие на религиозни култове, от които човек трудно може да се измъкне без чужда помощ.

Вероятно шумотевицата около ИИ, биткойн, дотком и другите технологии също е свързана с „религиозното“ възприемане на света, когато човек просто „вярва“ в нещо, без да има рационални обяснения за вярата си. Например, Gartner съставя годишен цикъл на технологичния хайп:

Всяка технология преминава през шест етапа: цикъл на хайп, цикъл на раздвижване, цикъл на зрялост, цикъл на обществен интерес, цикъл на очакване, цикъл на признаване. Сега никой не изгражда култове към старите технологии (електричество, телевизори, книги), а само към новите (биткойн, смартфони, изкуствен интелект).

Днес като че ли всеки се нуждае от Copilot. Някои възможности на ИИ наистина приличат на магия, като например астрофотографията с помощта на ИИ и домашен телескоп. Апологети като технокапиталиста Андрисен вярват, че ИИ ще реши всички проблеми на човечеството, ще открие нови лекарства и ще излекува множество болести. Той казва, че всяко забавяне на развитието на ИИ ще ни струва живота. Намесата в развитието на ИИ е огромен грях, всъщност е масово самоубийство. Човек не трябва да се колебае да премахне всички пречки пред свръхинтелигентността, която така или иначе не може да бъде избегната…

Днес почти всеки стартъп добавя двете свещени букви AI към името си.

Ето до какво води религиозното мислене.

Но с течение на времето новите технологии се превръщат в стари. Банални и безинтересни. Никой вече не се възхищава на презентациите на Apple, а в миналото фенклубовете организираха съвместно гледане на речите на Стив Джобс на живо..

Така ирационалната вяра в новите технологии се запазва дори сред рационалните хора на XXI век. Те самите подхранват шумотевицата и създават култове. И то не само около технологиите. Ако се замислим, дори стабилността на някои валути, стойността на благородните метали, акциите и биткойните се основава отчасти на полурелигиозна вяра в бъдещата им стойност. Ако тази вяра отслабне, търсенето намалява и цената пада като тази на добре известните лалета.

Можем да добавим и това, че сред членовете на сектите (например Сциентоложката църква или Аум Шинрикьо) има образовани и влиятелни хора: учени, лекари, инженери. Никой не е застрахован от този бич, особено когато култът е обвит в красива технологична обвивка, като Apple, Bitcoin или AI.

Всъщност всички се опитват да ни промият мозъците, за да печелят пари.