Знаете ли какво представлява топографският кретенизъм?

Може да ви се стори изненадващо, но не всеки човек успява да се ориентира в пространството. Някои хора изпитват сериозни затруднения да се движат в дадена посока, дори когато картата на района е точно пред очите им. Това разстройство се характеризира и с неспособността да се запомнят маршрутите и е популярно като топографски кретенизъм. Терминът, разбира се, не е медицински и се отнася до категория когнитивни разстройства, свързани с пространствената ориентация, която включва способността за възприемане, тълкуване и запомняне на пространствените връзки между обектите в околната среда. Изследователите отбелязват, че уврежданията в тази област могат да бъдат причинени от различни фактори, включително грешки в мисленето, невропсихологични особености, генетични предразположения и условия на околната среда.

Навигационните умения

Макар че е лесно да се докаже, че хората се различават по своите навигационни способности, обяснението на причините за това се оказва много по-трудно. За щастие, в света на изследванията на навигацията се заражда нова вълна от интерес към топографския кретенизъм. Това става с помощта на технологии като GPS навигатори и виртуална реалност, благодарение на които учените могат да наблюдават стотици, а понякога и милиони хора, които се опитват да намерят пътя си в един сложен и объркващ терен.

Интересно е, че предишни изследвания показват, че навигационните умения могат да се формират под въздействието на различни фактори. Така например изследователи в областта на невропсихологията считат, че затрудненията с ориентацията в пространството могат да бъдат свързани с дисфункция на определени области на мозъка, като хипокампуса и префронталния кортекс.

Да припомним, че хипокампусът играе ключова роля при формирането и съхраняването на пространствените спомени и увреждането на тази област на мозъка може да доведе до сериозни проблеми с пространствената ориентация.

Префронталният кортекс от своя страна отговаря за висшите когнитивни функции, включително планирането и вземането на решения. Той участва и в обработката на пространствената информация и интегрирането ѝ с други когнитивни процеси. Нарушенията в тази област обаче могат да доведат и до трудности при планирането на маршрути и ориентацията в нови места.

Генетика и физиология

Смята се, че склонността към топографски кретенизъм може частично да е генетично обусловена. Така например резултатите от някои научни изследвания показват наличието на генетични фактори, които влияят върху способността за пространствена ориентация. По-специално полиморфизмите в гените, свързани с невронните връзки, могат да повлияят на ефективността на обработката на пространствена информация.

Важни са и физиологичните особености, като например нивото на активност на невротрансмитерите (невротрансмитерите са химически вещества в мозъка), които могат да играят роля в развитието на топографския кретенизъм. Например недостигът на невротрансмитера ацетилхолин, важен за паметта и ученето, може да влоши способностите за пространствена ориентация.

Околната среда

Значението на околната среда се подчертава от най-новите изследвания на ролята на генетиката в навигацията. През 2020 г. Маргерита Маланчини, психолог по въпросите на развитието в Лондонския университет „Куин Мери“, и нейните колеги сравняват резултатите на повече от 2600 еднояйчни и нееднояйчни близнаци, които навигират във виртуална среда, за да проверят дали навигационните способности се предават по наследство. Те установяват, че това е наистина така, но само в малка степен.

Точно обратното, най-голям принос за ефективността на хората има това, което генетиците наричат „неразделна среда“, т.е. уникалният опит, който всеки човек натрупва в процеса на своето развитие. Оказва се, че добрите навигатори в повечето случаи се създават, а не се раждат такива.

Забележителен широкомащабен експеримент, проведен от Хюго Спиърс, когнитивен невролог в Университетския колеж в Лондон, даде възможност на учените да разгледат как опитът и други културни фактори могат да повлияят на уменията за ориентиране.

Спиърс и колегите му, в партньорство с телекомуникационната компания T-Mobile, разработват Sea Hero Quest – игра за мобилни телефони и таблети, в която играчите управляват лодка във виртуална среда, за да намерят поредица от контролни точки. В играта са участвали около 4 милиона души.

„Резултатите от проучването показват, че няколко културни фактора са свързани с уменията за ориентиране. Хората от скандинавските страни са склонни да бъдат малко по-добри в ориентирането, вероятно защото спортното ориентиране, което съчетава бягане и навигация, е популярно в тези страни“,

казват авторите на тази научна работа.

Хората, живеещи в селски местности, се представят средно по-добре от хората, живеещи в градските райони, а хората, живеещи в градове с по-хаотични модели на улиците, като по-старите квартали на европейските градове, се представят по-добре от хората, живеещи в градове като Чикаго, с по-просто навигационно устройство. Резултати от този тип показват, че житейският опит на човека може да е един от най-важните фактори, определящи колко добре се ориентира той в пространството.

Когато говорим за факторите на околната среда, които влияят върху неспособността на някои хора да се ориентират в пространството, няма как да не споменем околната среда. Това е така, защото хората, които израстват в сложна градска среда със сложна инфраструктура, могат да развият по-добри умения за ориентиране от тези, които живеят в по-подредени или селски райони. Опитът също е важен: редовното използване на карти, навигационни системи и участието в дейности, които изискват много добра пространствена ориентация, може да подобри тези умения.

Тревогата и стресът

Психологическите аспекти, като нивата на тревожност и поносимостта към стрес, също могат да повлияят на пространствената ориентация. Високите нива на тревожност могат да намалят способността за концентрация и да влошат когнитивните функции, включително пространствената памет. Проучванията в тази сфера показват, че хората с високи нива на тревожност е много по-вероятно да изпитват затруднения при ориентацията си в местността.

„Топографският кретенизъм може да окаже значително въздействие върху ежедневието и социалното взаимодействие. Хората, страдащи от това разстройство, могат да имат затруднения в професионални дейности, които изискват чести движения и ориентация в нови местности“,

казват експертите.

Многобройни проучвания потвърждават съществуването на топографския кретенизъм като отделно когнитивно разстройство. За щастие, с развитието на технологии като GPS и навигационните системи, последиците от топографския кретенизъм могат да бъдат частично компенсирани, което прави живота на хората с това разстройство много по-лесен.

Топографският кретенизъм не бива да се бърка с дезориентацията – невропсихиатрично разстройство, характеризиращо се с неспособност за ориентация в пространството и времето и нарушено възприемане на личността и околните.

Диагностика и лечение

Топографският кретенизъм се диагностицира чрез оценка на когнитивните функции и способностите за пространствена ориентация и включва тестове за памет, внимание и зрително-пространствено възприятие. Един от методите за оценка е използването на виртуална реалност за симулиране на ситуации от реалния живот и проверка на способността на субекта да се ориентира в тях, както бе споменато по-горе.

Корекцията на топографския кретенизъм може да включва различни подходи, насочени към подобряване на когнитивните функции и уменията за ориентация. Ето някои от тях: когнитивно обучение: упражнения, насочени към подобряване на паметта и пространственото възприятие. Това могат да бъдат специализирани програми или игри, които изискват запомняне на маршрути и ориентиране във виртуални пространства. В някои случаи може да се използват медикаменти за подобряване на когнитивната функция, както и психотерапия.

Накратко, топографският кретенизъм е сложно и многостранно разстройство, свързано с когнитивни, генетични, психологически и екологични фактори. Разбирането на причините и механизмите на това разстройство, както и разработването на ефективни методи за корекция и лечение, могат значително да подобрят качеството на живот на хората с топографски кретенизъм.