В 25-годишен спор между философ и невролог за произхода на съзнанието печели философът

През 1998 г. невробиологът Кристоф Кох се обзаложи с философа Дейвид Чалмърс, че до 2023 г. учените ще открият невралния механизъм на възникване на съзнанието в мозъка. На годишната среща на Асоциацията за научни изследвания на съзнанието миналия петък Чалмърс бе тържествено обявен за победител. 25-годишно проучване на двете водещи хипотези за невралната основа на съзнанието, чиито резултати бяха представени на конференцията, помогна за окончателното уреждане на облога. И двете хипотези се оказаха погрешни; науката все още не знае какво е съзнанието, как се появява и как работи.

Съзнанието е съвкупността от опита на човека: това, което той вижда, чува, вкусва, преживява. Това, което придава смисъл и стойност на живота ни – казва Чалмърс. Въпреки всички усилия и 25-годишния залог, учените все още не разбират как съзнанието се формира в мозъка. Кох, изследовател от Института по невробиология „Алън“ в САЩ, започва да търси неврални следи на съзнанието през 80-те години на миналия век. Оттогава той изследва областите на мозъка, които са най-съществени за появата на зрителни, слухови и други усещания.

По времето, когато Кох предлага на Чалмърс този облог, поредица от технологични пробиви му вдъхват оптимизъм и увереност, че загадката скоро ще бъде разрешена. Функционалният ядрено-магнитен резонанс, който измерва малките промени в кръвната картина по време на мозъчната дейност, бързо се превръща във важен изследователски инструмент. Оптогенетиката направи възможно стимулирането на специфични набори от неврони в мозъците на животни. С течение на годините облогът бе забравен, но научният журналист Пер Снапруд преди няколко години напомни за него на учените, разказва Nature.

По това време Чалмърс и Кох работят с група колеги по проект за изследване на съзнанието. Целта му е била да се проведат серия от експерименти за проверка на различни хипотези, като се даде възможност на учени, представляващи конкуриращи се гледни точки, да работят заедно. Резултатите от един от експериментите са представени на среща на ASCC. В него бяха проверени двете водещи хипотези: Интегрираната информационна теория (IIT) и Теорията за глобалното работно пространство (GNWT).

IIT твърди, че съзнанието е „структура“ в мозъка, образувана от определен вид неврална връзка, която е активна по време на определено преживяване, например гледане на изображение. Счита се, че тази структура се намира в задната част на мозъчната кора.

GNWT твърди, че съзнанието възниква, когато информацията се предава в дадена област на мозъка чрез мрежа. Предаването става в началото и в края на преживяването и включва префронталната кора.

Шест независими лаборатории проведоха предложения от учените експеримент и използваха различни допълнителни методи за измерване на мозъчната активност. Резултатите не съвпадат с нито една от хипотезите. Това означава, че и двете трябва да бъдат преразгледани.

Запитан дали би се съгласил да направи нов облог при същите условия, Кох отговаря:

„Бих удвоил залога. Двадесет и пет години е реалистичен срок, тъй като използваната апаратура става все по-добра, а знаете, че не мога да чакам повече от 25 години, като се има предвид възрастта ми“.