Изкуственият интелект вече съкращава хора – и държавите ще трябва да започнат да плащат

Вече става все по-трудно да се свържем с истински човек. Не само в преносен, но и в съвсем буквален смисъл. В последните седмици, опитвайки се да се свържат с реален представител на клиентска поддръжка, хиляди хора минават през лабиринти от „често задавани въпроси“, автоматизирани чатове и изкуствени интелекти, които предлагат помощ, но отказват разговор. Ако изобщо стигнеш до реален номер, автоматичен глас те приканва да „се върнеш онлайн“.

Примерът, описан от журналиста Крис Блекхърст в The Independent, звучи тривиално. Но всъщност е симптом. Защото, както той пише, „работата бавно, но сигурно изчезва“. И тази тенденция вече не е абстракция от футуристични сценарии – тя е реален и измерим процес, който набира скорост с всяка изминала седмица. А на хоризонта се очертава нова икономическа парадигма: идеята за универсален базов доход (Universal Basic Income, UBI), който държавите ще бъдат принудени да изплащат, просто за да поддържат обществата си функциониращи.

Роботът сервитьор и човешката безработица

Неотдавна на една от оживените улици в Лондон отваря врати нов тайландски ресторант. Не с особено изключителна храна, но с робот-сервитьор, който се движи между масите с механична прецизност. За някои – чудо на прогреса. За други – тихата смърт на някога топлия, човешки контакт.

„Как лесно забравяме колко приветливи бяха хората в старото заведение“, отбелязва Блекхърст. Старите сервитьори, заменени с роботи, са просто още един пример за безшумната вълна, която се надига под краката ни – автоматизацията на труда, започваща от най-ниските етажи.

На събитие на бизнес мрежата E2E, на което присъстват някои от най-влиятелните предприемачи във Великобритания, темата за ефекта на изкуствения интелект върху заетостта се оказва ключова. Един от тех лидерите на сцената отговаря лаконично: „Net positive“. Т.е. ефектът ще е „положителен в общия баланс“ – някои ще загубят работата си, но ще се появят нови възможности. Залата кимва. Но за онези, които мислят за бъдещето на децата си, отговорът звучи студено и абстрактно.

От публиката се отличава гласът на Стив Бърн – главен изпълнителен директор на Travel Counsellors, най-голямата и най-бързо развиваща се дигитална платформа за туристически агенти във Великобритания. Бизнесът му е включен два пъти в престижната класация на Лондонската фондова борса за „100 компании, които вдъхновяват Великобритания“ и е носител на две награди от Amazon за бизнес растеж. Бърн говори с ентусиазъм за нуждата да „се отнасяме с уважение към хората – служители, клиенти, всички – и да изграждаме взаимоотношения“. Думите му звучат като морален призив – и вероятно като глас от миналото.

Защото на същия ден, в който Бърн излиза на сцената, британската статистическа служба публикува тревожни данни: равнището на безработица във Великобритания достига 4,7% – най-високото от юни 2021 г. Увеличението съвпада с рязко забавяне на растежа на заплатите. Само седмица по-рано, анализ показа, че броят на обявите за начални позиции е спаднал с цели 32% от ноември 2022 г. насам – датата, на която OpenAI пусна ChatGPT.

За сравнение, общият брой на обявените работни места е намалял с 21% – от над 1,09 милиона на 858 хиляди. Това означава, че именно стартовите позиции – първата стъпка към стабилна кариера – изчезват най-бързо.

Удар върху младите, системата и икономиката

Правителството на Обединеното кралство обяснява повишената безработица с други икономически фактори – инфлация, ръст на осигуровките, колебания в търсенето. Но „ударът“ не попада случайно върху барове, ресторанти и супермаркети – сектори, които традиционно осигуряват гъвкава заетост и първа работа за младите. Когато тези „буфери“ отпаднат, стотици хиляди нови служители остават без алтернатива.

Същевременно белите якички също усещат натиска. Клиентски услуги, администрация, проучвания и логистика – това са секторите, в които AI започва да доминира. Според МВФ, 60% от работните места в развитите икономики са „изложени на въздействието на AI“. От тях, половината ще бъдат „негативно засегнати“ – в превод: съкратени или преструктурирани.

Данните на Boston Consulting Group са още по-категорични – близо 50% от британските компании вече планират да насочат инвестициите си от човешки ресурси към изкуствен интелект. А технологичните гиганти са на челна линия. BT обявява нова вълна съкращения, добавяйки към вече планираните 55 000 работни места. Причината: автоматизация и AI. Amazon, Ocado, Microsoft – всички звучат в същия тон.

Да, ChatGPT също признава: „Да, AI допринася за загубата на работни места във Великобритания, но ефектът е нюансиран и зависи от индустрията, уменията и позициите.“

Но за хората, които са загубили работата си – няма нищо нюансирано.

Базов доход: не утопия, а необходимост

В края на вечерта, на път обратно от E2E форума, журналистът сяда в Uber – Tesla с блестяща електроника и автономни функции. На екрана – цяла операционна система от приложения и AI. Точно в този момент той си спомня какво каза Илън Мъск на сцената на VivaTech в Париж, през май 2024 година.

Мъск предсказа, че AI и роботите ще поемат „всяка роля в производството и доставката на стоки и услуги“, превръщайки традиционната работа в „хоби, а не необходимост“. Според него, единственият логичен отговор на тази трансформация е въвеждането на универсален базов доход.

Но откъде ще дойдат парите за него, когато работещите намаляват, а данъчните приходи се свиват?

Правителствата сякаш не бързат да отговорят. Великобритания провежда AI форуми, стреми се към глобално лидерство в новите технологии, привлича инвестиции. Всичко това е разумно от гледна точка на икономическия растеж. Но същевременно напълно отсъства каквато и да било реална стратегия за социалните последствия.

„Net positive“ звучи добре за презентация пред инвеститори. Но не е отговор за майката, чийто син не може да си намери първа работа. Нито за служителя, заменен от бот, който не може да плаща ипотеката си.

Ако обществото не започне да планира бъдещето отвъд „ефективността“, то просто ще бъде пометено от него.