Международен екип от учени, използвайки данните от наблюденията на германските сателити на НАСА, е установил значително намаляване на общото количество питейна вода на Земята от месец май 2014 г. насам. Според доклада, публикуван в Surveys in Geophysics, средният обем на сладководната вода на земята, включително течните повърхностни води и подземните водоносни пластове, от 2015 г. до 2023 г. е 290 кубични мили (1200 кубични километра) под средния за периода 2002-2014 г. Това намаление се равнява на повече от два и половина пъти обема на езерото Ери.
Матю Родел, хидролог в Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА и един от авторите на изследването, заяви:
„Тази промяна може да показва, че континентите на Земята са навлезли в една постоянна по-суха фаза.“
Изследователите са използвали данните от сателитите Gravity Recovery and Climate Experiment (GRACE), обслужвани от Германската аерокосмическа агенция, Германската изследователска институция по геонауки и НАСА, за да измерят колебанията в земната гравитация, които показват промените във водната маса на и под повърхността.
Намаляването на световните запаси от прясна вода започна с голямата суша в Северна и Централна Бразилия, последвана от поредица от големи суши в Австралазия, Южна Америка, Северна Америка, Европа и Африка. По-високите температури на океана в тропическата част на Тихия океан от края на 2014 г. до 2016 г., които достигнаха кулминацията си в едно от най-значимите събития Ел Ниньо от 1950 г. насам, доведоха до промени в атмосферните реактивни потоци, които промениха моделите на времето и валежите по целия свят. Въпреки това, дори и след отшумяването на Ел Ниньо, световните запаси от сладководна вода не се възстановиха. Всъщност 13 от 30-те най-интензивни световни засушавания, наблюдавани от GRACE, са настъпили от януари 2015 г. насам.
Глобалното затопляне може да допринесе за постоянното изчерпване на запасите от прясна вода, тъй като по-високите температури карат атмосферата да задържа повече водни пари, което води до по-екстремни валежи. Въпреки че общите годишни валежи и снеговалежи може да не се променят драстично, дългите периоди между интензивните валежи водят до изсъхване на почвата и нейното уплътняване, което намалява количеството вода, което земята може да поеме при дъжд. Майкъл Босилович, метеоролог в НАСА Годард, казва:
„Проблемът при екстремни валежи е, че водата в крайна сметка изтича, вместо да се абсорбира и да подхрани подпочвените води.“
Сюзън Верт, хидролог и специалист по дистанционно наблюдение в Техническия университет на Вирджиния, която не е участвала в проучването, заяви, че макар да има основания да се подозира връзка между намаляването на запасите от прясна вода и глобалното затопляне, може да се окаже трудно да се свържат окончателно двете явления поради несигурността на климатичните прогнози и грешките в измерванията и моделите. Остава да се види дали световните запаси от прясна вода ще се възстановят до стойностите отпреди 2015 г., ще останат стабилни или ще продължат да намаляват. Въпреки това, като се има предвид, че деветте най-топли години в съвременната температурна история съвпаднаха с рязкото намаляване на запасите от прясна вода, Родел каза:
„Не смятаме, че това е съвпадение и може да е дори предвестник на предстоящи събития.“
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
