ИИ срещу НОИ: IT специалист осъди държавата без адвокат – само с помощта на изкуствен интелект

IT специалистът Михаил Михайлов успя да постигне съдебна победа срещу Националния осигурителен институт (НОИ), при това без да се възползва от услугите на адвокат. Вместо това той се обърнал към изкуствен интелект, който му помогнал да подготви жалбата, с която в крайна сметка спечелил делото за отказано обезщетение. Случаят беше разказан от Нова телевизия и предизвика широк обществен отзвук, включително сериозна загриженост от страна на юридическата общност.

Историята започва през февруари, когато НОИ отказва на Михайлов изплащане на обезщетение, позовавайки се на неспазване на процедура. „Формално не бях спазил една от техните процедури за подаване на документи. Те ми отказаха съответното обезщетение и аз реших първо да не се занимавам“, разказва Михайлов. „После обаче покрай работата, която работя, си казах: ‘Я да пробвам да видя дали имам някакво основание въобще да жаля’“.

На шега, но с конкретна цел, той се обърнал към AI система, като ѝ предоставил цялата документация по случая. Изкуственият интелект анализирал данните и отговорил, че действително има основание за обжалване. След това генерирал и текст на жалба, която Михайлов подал сам в съда. „Получих призовка, че е образувано дело, че жалбата е основателна и съдът я приема“, споделя той.

Процесът преминал през първо заседание, на което IT специалистът сам се явил, изправен срещу юристите на НОИ. Резултатът – победа за него. Михайлов ще получи дължимото обезщетение, но споделя, че още по-голямото удовлетворение за него е „че се преборих със системата в рамките на минути“. Той насърчава хората да не се страхуват от изкуствения интелект и да го използват разумно в подобни ситуации.

Но макар историята му да звучи вдъхновяващо за технологично настроената публика, юристи не закъсняха с критични реакции. Адвокат д-р Гергана Върбанова публикува в социалните мрежи предупреждение, че подобни случаи създават заблуждаваща представа за възможностите на ИИ и за начина, по който работи правосъдната система.

„Принципно съм човек, който е тясно свързан с технологиите, но днес се правят едни опасни внушения, че хората могат да се справят с подаването на жалба или искова молба, респективно отговор на искова молба, с помощта на ИИ без ползването на адвокат“, пише тя. Според Върбанова, това носи сериозен риск, особено извън административното производство, където съдът е задължен да проверява законосъобразността дори при непълна аргументация. В граждански дела обаче този подход не работи – съдът се ръководи само от твърденията и доказателствата, представени от страните.

Освен това, тя припомня, че дори най-популярните генеративни AI системи често „халюцинират“ – измислят несъществуващи закони или тълкуват погрешно реални разпоредби. В доказателство показва пример с член 26 от Закона за задълженията и договорите, където реалният текст е напълно изкривен от ИИ.

„Правото не е просто набор от данни – то е система от аргументи, логика и най-вече – отговорност. Изкуственият интелект не е и не може да бъде пълноценен заместител на адвокатската експертиза“, заключава юристът.

Случаят с Михаил Михайлов безспорно демонстрира потенциала на новите технологии в помощ на гражданите, особено в административни производства. Но той също така повдига въпроси – не само за етиката и отговорността при използване на ИИ в правораздаването, но и за бъдещата роля на юридическата професия в дигитализиращия се свят. Един спечелен процес не отменя системните рискове, които остават.