Интернет без история: Случайност или планирано действие?

Случаите на онлайн цензура зачестиха дотолкова, че се превръщат почти в норма. Докато съдебните дела продължават и общественото внимание към тези проблеми нараства, големите социални мрежи увеличават контрола си върху съдържанието. Подкастърите и създателите на видеосъдържание знаят кои материали ще бъдат премахнати незабавно и обсъждат помежду си как да избегнат блокирането. Някои от тях вече са се отказали от YouTube в полза на алтернативни платформи като Rumble, като губят достъп до по-широка аудитория, но запазват възможността да публикуват своето съдържание.

Днес системите за автоматично модериране използват не само преки методи за цензура, но и по-сложни алгоритми, които влияят на видимостта на съдържанието при търсене.

Например, интервюто на Джо Роугън с Доналд Тръмп натрупа зашеметяващите 34 милиона гледания преди YouTube и Google да променят настройките си за търсене, което затрудни откриването му. В отговор Роган публикува пълното 3-часово издание на интервюто в платформата X, избягвайки по-нататъшните ограничения.

Тези нови мерки, насочени към контролиране на разпространението на информация станаха част от ежедневната работа на независимите и алтернативните медии. В допълнение към случаите, които получават широко внимание, настъпват технически промени, които затрудняват историците и изследователите да проследяват развитието на събитията. Archive.org, известен като „интернет архива“ спря да записва интернет съдържание в реално време за първи път от 30 години насам. От 8 октомври масирана DDoS атака доведе до това, че услугата на практика спря да функционира и оттогава тя работи в режим само за четене на вече съхранените данни.

Днес Archive.org не предоставя публично огледално съдържание. За първи път от създаването на уеб браузърите изследователите загубиха възможността да сравняват текущо и минало съдържание – възможност, използвана за анализ на изявленията и действията на правителства и корпорации.

Това означава, че всеки сайт може да публикува информация и след това да я изтрие, без да остави следа, освен ако потребителите не успеят да направят скрийншот. Дори и да бъде направен скрийншот, не е лесно да се провери неговата автентичност. Без Archive.org и Google Cache стандартният подход за документиране на информацията „кой, какво и кога“ просто изчезва. По същество целият интернет е подложен на истинска цензура, а в тези критични седмици преди изборите в САЩ няма надежден начин за регистриране на промените.

Изминаха три седмици от атаката срещу Archive.org, но публичният достъп до ново съдържание все още не е възстановен. Това е изключително важно, тъй като изборите в САЩ на 5 ноември обещават да бъдат едни от най-интензивните и значими през последните години. Понастоящем няма начини да се провери или възстанови съдържанието, което е публикувано онлайн от началото на октомври.

Поради това мнозина се съмняват в случайността на случилото се. На фона на други промени в интернет отказът на Archive.org да записва нови данни изглежда подозрителен.

Наскоро организацията потвърди, че освен DDoSатаката нападателите са получили достъп до криптираните пароли и имейл адреси на потребителите, както и са променили JavaScript на сайта. В отговор на това служителите на Archive.org временно забраниха достъпа до сайта, за да подобрят сигурността. Въпреки това организацията твърди, че всички архивни данни са в безопасност и екипът продължава да работи по възстановяването на услугите.

В същото време Google Cache, друг инструмент, който позволяваше на потребителите да преглеждат кеширани версии на страници спря да работи напълно. Това се случи само няколко седмици преди атаката срещу Archive.org, което допълнително подхрани подозренията. Сега два от най-големите инструменти, които позволяваха да се съхраняват и анализират архивни данни станаха недостъпни в критичен момент. Google Cache официално спря работа в края на септември, оставяйки изследователите без възможност да преглеждат стари версии на страници.

Освен това алгоритмите за търсене на Google наскоро се промениха, като сега все повече се адаптират към „надеждни източници“, определени от самата компания. По-рано търсенето се основаваше на органични фактори като връзки и поведение на потребителите, но сега фокусът е върху „одобрени“ източници, което затруднява достъпа до независими данни. С други думи, търсенето в интернет става все по-контролирано, като изтласква алтернативните гледни точки.

Ограниченията на достъпа до архиви в Archive.org и Google Cache не само затрудняват изследванията, но и създават черни дупки в историята на интернет. С намаляването на доверието в информацията, загубата на инструменти за архивиране прави интернет по-малко прозрачен и отворен. Това лишава обществеността от възможността да проверява твърденията, като застрашава основите на свободата в интернет, положени в началото на интернет.