Интернет троловете: Кои са те в действителност?

Някога новозавършилите студенти мечтаеха да създадат социални мрежи, които да сближават хората. През 2024 година обаче тези платформи са станали обект на множество обвинения: че разпространяват „фалшиви новини“, че се използват като инструменти за дестабилизиране на демокрацията, че привличат вниманието на потребителите и го продават на съмнителни търговци чрез микротаргетиране. Популярни документални филми и есета подкрепят това мнение.

Една от критичните гледни точки е да се обвиняват цифровите платформи и техните алгоритми за нарастващата политическа поляризация и враждебност онлайн. Твърди се, че в онлайн дискусиите „всеки може да се превърне в трол“, т.е. в обиден и циничен спорещ.

Влияние на социалните и психологическите фактори

Последните изследвания в областта на социалните науки и психологията добавят важни нюанси към този песимистичен дискурс. Според няколко проучвания честите конфликти по политически въпроси онлайн се дължат отчасти на психологически и социално-икономически фактори, независими от цифровите платформи.

В рамките на мащабно междукултурно проучване бяха анкетирани повече от 15 000 души в 30 държави, като според резултатите, в страните с икономическо неравенство и ниски нива на демокрация (например Турция и Бразилия) е по-вероятно потребителите да станат жертви на онлайн враждебност. Това явление е свързано с разочарованието, предизвикано от репресивната социална среда и политическите режими.

Проучването установи също, че най-агресивните онлайн потребители по-често имат личностни характеристики, ориентирани към доминиране. Тези хора са склонни да търсят начини да подчинят другите на волята си, например чрез сплашване. В държавите с високо равнище на неравенство и ниско равнище на демокрация има повече такива личности. Доминирането е и ключов елемент в психологията на политическите конфликти: то предсказва по-голямо разпространение на „фалшиви новини“, които обиждат политическите опоненти и по-голяма склонност към офлайн политически конфликти.

Ролята на социалните мрежи

Макар, че проучването поставя под въпрос пряката връзка между социалните мрежи и политическата враждебност, то не отрича ролята им за увеличаване на обществената поляризация. Социалните платформи притежават уникалната възможност за незабавно разпространение на информация до милиони потребители (за разлика от устната комуникация, при която неизбежно възникват изкривявания), което може да доведе до масова дезинформация или възмущение с минимални разходи.

Този феномен се наблюдава както при умишлено провокативно съдържание, създадено с цел привличане на вниманието, така и при непреднамереното разпространение на политически пристрастни материали от определени групи. Анонимността и обезличаването на онлайн комуникацията намаляват чувството за отговорност и съпричастност, което допринася за увеличаване на агресията в дискусиите.

Социалните мрежи функционират по-скоро като изкривяваща призма, отколкото като обективно отражение на разнообразието на общественото мнение. По-вероятно е острите и обидни политически изявления да идват от радикализирани потребители, които се стремят да изразят своите убеждения и да мобилизират съмишленици.

Алгоритмите на социалните платформи, които имат за цел да популяризират съдържанието, което предизвиква най-голям отзвук, несъзнателно допринасят за разпространението на поляризиращи политически послания. Това създава изкривена представа за действителността, засилва съществуващите разделения и възпрепятства конструктивния диалог между различните групи в обществото.

Въздействието на разнообразието от мнения

Противоположните мнения, с които се сблъскват потребителите могат да увеличат политическата враждебност и поляризация. Въпреки широко разпространеното схващане за „ехо камери“, големите платформи предоставят на потребителите разнообразие от мнения. Големите платформи представят на потребителите разнообразие от мнения. Това обаче води по-скоро до засилване на предразсъдъците и изостряне на съществуващите разделения, отколкото до взаимно разбиране.

Ехо камерата е среда, в която човек среща информация, която единствено отразява и затвърждава неговото собствено мнение.

Въз основа на полеви експерименти, проведени в X, и интервюта с активисти на Демократическата и на Републиканската партия в САЩ, социологът Крис Бейл предупреждава в книгата си „Призмата на социалните медии“, че многократното излагане на неконструктивни изказвания или заглавия, създадени от политически опоненти може парадоксално да засили съществуващите позиции и идентичности на всяка партия. Изследванията показват, че колкото повече се ангажират в дискусиите, толкова повече се затвърждават предразсъдъците, особено сред републиканците.

Този ефект обаче зависи от продължителността на излагането и не се проявява във всички извадки. Неотдавнашни проучвания, разглеждащи въздействието на неизползването на Facebook и Instagram не установиха значителна поляризация на политическото мнение сред потребителите на социални мрежи.

В обобщение, важно е да се помни, че историите, сочещи заплахи за обществото се ползват със значително конкурентно предимство на пазара на идеи и разговори. Ето защо към въпроса за връзката на социалните мрежи с политическата враждебност и поляризация трябва да се подхожда, като се избягва както наивният оптимизъм, така и колективната паника.