Как маите са предсказвали затъмненията? Открита е системата за нулиране на календара, която е била точна в продължение на векове

И днес слънчевото затъмнение предизвиква голямо вълнение и удивление сред хората. Само си представете – денят става нощ, въздухът става по-студен. А за древните народи това е било знак за голяма сила, събитие, което може да промени живота на владетелите. А умението да се предскаже такова явление е давало голяма власт.

Ето защо таблицата за предсказване на затъмненията от Дрезденския кодекс – един от четирите оцелели ръкописа на маите – се смята за най-съвършеното им изобретение. Тези записи са работен инструмент за много точни изчисления.

Какво не е наред със старата теория?

Дълго време учените смятаха, че знаят как работи тази таблица. Но ново проучване на Джон Джъстесън и Джъстин Лоури показва, че не е така. Методът, който са измислили астрономическите жреци на маите, е бил по-прост и е работил по-добре, отколкото учените са смятали.

Предишният модел за това как работи таблицата изглеждаше логичен. Той е обхващал период от 405 лунни месеца (почти 33 години). Изследователите предположили, че в края на този цикъл маите просто са вземали последната дата от таблицата и са я използвали като отправна точка за следващия 33-годишен период.

Звучи простичко, но в това има проблем. Всеки метод на изчисление, основан на наблюдение, има малки неточности. Движението на планетите не може да се опише с четни числа. Всеки нов ход от последната дата би добавил грешка. След няколко такива цикъла таблицата би започнала да показва грешни затъмнения и да пропуска истинските.

С какво започва всичко? Не със затъмненията

Ново проучване разглежда основата на таблицата – нейната дължина от 405 лунни месеца. Защо точно това число? Отговорът не се крие в астрономията, а в ритуалите.

Маите са имали два основни календара: граждански 365-дневен календар и свещен 260-дневен календар. Последният е бил в основата на техния живот. Основното откритие: 405 лунни месеца (приблизително 11 960 дни) са почти точно равни на 46 цикъла от свещения календар (46 x 260 = 11 960).

Толкова точно съвпадение на лунния цикъл и свещения календар също е малко вероятно да е станало случайно. Най-вероятно жреците на маите („пазителите на дните“) за първи път са съставили 405-месечната таблица, за да свържат фазите на Луната с ритуалното си време. Това означава, че инструментът е бил предназначен за календара, а не за астрономията. Едва по-късно, след като в продължение на много години са водили записи, те са забелязали нещо важно.

Как да превърнете календара в машина за прогнозиране?

В продължение на десетилетия пазителите на дните гледали небето и отбелязвали датите на слънчевите затъмнения в своята 405-месечна мрежа. Така те забелязват една закономерност.

Те разбрали, че затъмненията се случват на определени интервали, най-често през шест лунни месеца. Техният 405-месечен календар се оказал добра структура за записване на тези повторения.

Така таблицата се превърнала от календарно средство в инструмент за прогнозиране. Тя съдържа 69 дати, на които е възможно да има затъмнение. Някои от тях са действителни „опасни прозорци“. В другите са добавени „тапи“, за да се поддържа ред в математиката. Така се получава ясна и предвидима система.

Но как да се поддържа нейната точност в продължение на много години?

Тайната на дългата работа: точният момент за рестартирането

Това е основното откритие в проучването. Маите не са започвали нов цикъл от последната дата на стария. Те са намерили двете правилни точки в таблицата за рестартиране.

Тези точки са били 223-ия и 358-ия лунен месец. Те съответствали на точките, в които системата за предсказване се отклонявала най-малко от настоящото положение на възлите на лунната орбита. Възлите са точките, в които пътят на Луната пресича пътя на Земята около Слънцето. Затъмнение настъпва само когато новолунието се намира в близост до един от тези възли.

Спирането на 358-ия месец е давало най-точен резултат. Затова, за да удължат срока на таблицата, жреците са използвали именно нея.

Дори този метод обаче давал малка грешка, която с времето нараствала. И тук те приложили втория елемент от своя метод. От време на време те правели корекция, като започвали отново таблицата не от 358-ия месец, а от 223-ия месец. Това действие премахнало натрупаното отклонение.

Комбинацията от двете точки за рестартиране превърнала таблицата в система със способност за саморегулиране, която ѝ позволила да остане точна в продължение на стотици години. Учените показват, че този метод е можел да предскаже всяко слънчево затъмнение, видимо на територията на маите, в продължение на поне 700 години.

Повече от наука

Системата от Дрезденския кодекс показва колко силна е била връзката между математиката, религията и властта при маите.

Точното предсказване на затъмненията давало на жреците голяма власт. Те са можели да обяснят „гнева на боговете“, който е бил изненада за останалите. А самата структура на таблицата, свързана със свещения календар, доказвала възгледа им за структурата на всичко: космосът живее според божествения закон, а те, пазителите на дните, знаят ключовете към този закон.