Какво са мислили древните цивилизации за слънчевите затъмнения – най-интересните варианти

Слънчевите затъмнения се случват 2-3 пъти годишно и всеки път се превръщат в едно от най-интересните събития за любителите на астрономията. Днес разбираме много добре защо небесното светило изчезва за кратко време: Луната обикаля между Слънцето и Земята и сянката ѝ пада върху повърхността на нашата планета.

Но преди хиляди години науката не е била толкова добре развита, така че хората не са могли да обяснят това явление с нищо друго освен с шегите на боговете. Някои народи вярвали, че Слънцето спира да свети заради божествения гняв, и се опитвали да го успокоят с жертвоприношения. В други цивилизации хората били сигурни, че Слънцето е изядено от огромно чудовище, и за да го изплашат, биели силно барабан. Това не е единственото най-интересно, което може да се разкаже за отношението на древните народи към слънчевите затъмнения.

Слънчевите затъмнения в древността

Авторите на изданието Smithsonian Magazine разказват как древните хора са възприемали слънчевите затъмнения. Те се позовават на думите на астронома Брадли Шефер, който обяснява, че астрономическите явления са били тълкувани от хората като знаци на боговете.

„Преди хиляди години хората не са знаели, че Земята е кръгла. Че Луната е спътник на Земята, а Слънцето е звезда. Представете си, че сте фермер и небето изведнъж става черно. Бихте могли само да си помислите, че това е дело на боговете“,

обяснява ученият.

Древните легенди за слънчевите затъмнения

Много древни народи искрено вярвали, че Слънцето и Луната са богове. Ако някое небесно светило внезапно изчезнело посред бял ден, това веднага се възприемало като лошо предзнаменование. Редовните слънчеви затъмнения пораждали страховити митове и легенди.

Слънчевите затъмнения в древен Китай

Така например в древен Китай вярвали, че по време на затъмнение Слънцето е погълнато от огромен дракон. За да изплашат огромното чудовище, хората силно са биели барабани. Няколко минути по-късно Слънцето се завръщало и китайците били сигурни, че това се е случило благодарение на техния ритуал.

Слънчевите затъмнения при инките и маите

На територията на Южна Америка преди хиляди години са живели народи като инки, маи, ацтеки и др. Инките са считали, че изчезването на Слънцето е гневът на бог Инти, затова са се опитвали да го успокоят с жертвоприношения. Жреците решавали какво жертвоприношение да направят, за да се върне Слънцето. Понякога изборът падал върху хората и те извършвали кървави ритуали.

Скандинавската легенда за слънчевото затъмнение

Скандинавските викинги вярвали, че светилото изчезва, защото огромните вълци Скол и Хати се опитват да го изядат. Те са синове на още по-големия вълк Фенрир, който трябва да преследва и изяде Слънцето по време на голямата битка между боговете и техните противници. Разбира се, скандинавските митове звучат много по-сложно и това е съвсем кратко резюме на написаното в „Старата Еда“.

Слънчевите затъмнения в Древен Египет

В Древен Египет хората вярвали, че всяка нощ богът на слънцето Ра се бори със змията Апоп, която иска да погълне Слънцето и да потопи света в мрак. Египтяните смятали слънчевите затъмнения за временна победа на чудовището. Тази легенда е известна благодарение на рисунките по стените на древноегипетските храмове.

Слънчевите затъмнения в индуизма

В древността жителите на Индия вярвали, че Слънцето изчезва в устата на демона Раху. В индуисткото изкуство той е изобразяван като дракон без тяло, който идва в колесница с осем черни коня.

Изучаването на слънчевите и лунните затъмнения

Несъмнено хората са наблюдавали хиляди слънчеви затъмнения в човешката история. Но преди изобретяването на писмеността те не са могли да оставят никаква информация за тях.

Интересно е, че в американския щат Ню Мексико се намира каньонът Чако с издълбана форма на кръг. Учените са склонни да вярват, че древните хора са изобразили по този начин затъмнението, което са видели през 1097 г. Жителите на това място са виждали затъмнения и през следващите години. Приблизително по същото време те се преместили на други места – може би са се страхували от гнева на боговете и са избягали.

„Това [слънчево затъмнение] може да е събитие, което да ви накара да си кажете: “ ОК, това е лошо място, трябва да се преместим“,

обяснява астрономът Тайлър Нордгрен.

Първото научно обяснение на слънчевите затъмнения е дадено едва през V в. пр.н.е. от древногръцкия философ Анаксагор. Той е първият човек, който се досеща, че слънчевите и лунните затъмнения са свързани по някакъв начин със сенките. Съществува и версия, че природата на слънчевите затъмнения е обяснена за първи път от древногръцкия математик Талес от Милет.

Слънчевите и лунните затъмнения вече са добре изучени, но учените продължават да откриват нови подробности.

Да напомним, че първото пълно слънчево затъмнение от 2017 г. насам ще се случи в цяла Северна Америка, като ще премине над Мексико, Съединените щати и Канада.