Изключително рядко явление – едновременни слънчеви изригвания в двете полукълба на Слънцето

Неотдавна две слънчеви изригвания, разположени на противоположните полукълба, избухнаха почти едновременно и предизвикаха смущения в радиоприемането на Земята. Изследователите описват този вид едновременни събития като „много редки“.

Наскоро Слънцето показа изключителна активност, като на 22-ри януари две слънчеви изригвания със значителна мощност избухнаха едновременно на противоположните полукълба на светилото. Това рядко събитие, известно като симптомно слънчево изригване, сигнализира за интензивната фаза на 11-годишния слънчев цикъл. То е предвестник на период на повишена слънчева турбулентност. Това не само рядко, но и значимо събитие може временно да наруши наземните комуникации и космическото метеорологично време.

Изключително астрономическо явление

Двете неотдавнашни слънчеви изригвания, произлезли от слънчевите петна AR3559 и AR3561, представляват изключително астрономическо явление както по време, така и по сила. Тези слънчеви петна, разположени на противоположните полукълба на звездата, са предизвикали изригвания на разстояние около 500 000 км едно от друго. Това разстояние е по-голямо от разстоянието между Земята и Луната, което е около 384 400 километра.

Енергията, освободена от тези слънчеви изригвания, е сериозна, а общата им мощност се равнява на изригване от клас М5.1. В тази класификация тези изригвания са сред най-мощните, малко под изригванията от клас Х, които са най-интензивните. Магнитудът М5.1 показва значително количество освободена енергия, която може да засегне космическите и земните системи.

Въздействието на тези слънчеви изригвания върху Земята бе непосредствено и осезаемо. Един от най-преките ефекти беше 30-минутното радиозатъмнение, което засегна Индонезия и части от Австралия. Този ефект бе причинен от вълната от високоенергийни частици, освободени по време на изригванията.

След като достигнаха Земята, тези частици взаимодействаха със земното магнитно поле, създавайки смущения в йоносферата. Йоносферата е електрически зареден слой от земната атмосфера, който играе ключова роля в преноса на радиовълните. Когато той е нарушен от енергийните слънчеви частици, това може да доведе до временни смущения в радиокомуникациите, както всъщност се случи по време на това събитие.

Разбиране на симптомните слънчеви изригвания

Симптомните слънчеви изригвания като наблюдаваните наскоро, които досега се смятаха за случайни, всъщност са свързани със сложни структури в Слънцето. Важна роля за това откритие изигра едно изследване от 2002 г., което показа, че сдвоените изригвания са свързани с огромни контури на магнитно поле. Тези контури, макар и невидими с просто око, се простират на огромни разстояния през Слънцето, свързвайки отдалечените активни области. Когато в един от тези региони възникне смущение, то може да се разпространи чрез тези магнитни примки и да предизвика избухване в друг регион, създавайки симптомните слънчеви изригвания.

Освен това, според проучването, двойните компоненти на симптомните изригвания могат да бъдат разделени във времето с до 30 минути. Не е известно точно колко време е изминало между двете скорошни изригвания, но вероятно те са били разделени само с няколко минути, ако не и със секунди, ако се съди по изображенията, получени от Обсерваторията за слънчева динамика на НАСА.

Ръстът на слънчевата активност

Проучването от 2022 г., в което са разгледани данните за слънчевите изригвания за последните 40 години, установи, че симптомните слънчеви изригвания, макар и много редки, могат да се появяват по-често по време на пика на слънчевата активност. Това съвпада с периода, в който магнитното поле на звездата става по-хаотично и объркано.

Слънцето следва 11-годишен цикъл на активност, като се редуват периоди на относително спокойствие и фази на висока активност, известни като слънчев максимум. По време на тези фази броят и интензивността на слънчевите изригвания драстично се увеличават. Учените предполагат, че наближаваме следващия слънчев максимум, който може да започне през следващите няколко месеца.

Изучаването на тази фаза на висока активност е от голямо значение не само за астрономическите изследвания, но и за подготовката за потенциалните въздействия върху Земята и космическите технологии. Мощните слънчеви изригвания могат да засегнат сателитите и наземните комуникации и дори енергийните мрежи. Ето защо непрекъснатото наблюдение и изучаване на тези слънчеви явления е от съществено значение.

Понастоящем слънчевата активност е във фаза на значително засилване: слънчевите петна се увеличават по брой и размер, а слънчевите изригвания стават все по-чести и интензивни. Това бележи наближаването на слънчевия максимум, който е прогнозиран за 2025 г., но може да започне и по-рано.