Как стриймингът унищожи ситкомите

Преди 10-20 години ситкомите бяха един от най-важните телевизионни формати. Комедийните сериали определяха вечерната програма, събираха милионна аудитория и създаваха герои, познати дори на хора, които не се интересуват от сериали. Продукции като „Приятели“, „Теория на големия взрив“ или „Как се запознах с майка ти“ години наред оставаха едни от най-популярните програми в праймтайма.

Въпреки това, появата на стрийминг услугите промени не само начина, по който хората гледат сериали, но и икономиката на телевизионното производство. В новата система за разпространение на съдържание форматът, който десетилетия наред беше един от най-надеждните за телевизията, започна да губи своята роля. За да разберем защо се е случило това, трябва да разберем как точно е функционирал жанрът на ситкомите в ерата на класическото телевизионно излъчване и защо тези правила не важат в света на стрийминга.

Ситкомите, които някога всички гледаха

За много зрители гледането на новия епизод от любимия сериал беше част от седмичната рутина. Преди епохата на стрийминга повечето хора гледаха телевизия приблизително по едно и също време. Новите епизоди излизаха веднъж седмично и на следващия ден се обсъждаха на работа, в училище или в университета. Ситкомите фактически създаваха общо културно пространство: шегите, сцените и дори отделни фрази бързо ставаха част от масовата култура.

Популярността на тези сериали се потвърждава и от класациите. Например, финалният епизод на „Приятели“, излъчен през 2004 година е гледан от над 50 милиона зрители в САЩ, а днес такива цифри за сериали са почти невъзможни. Именно затова много ситкоми от онова време се превърнаха в дълготрайни хитове.

Какво е ситком и защо беше идеален за телевизията

Ситкомът, или ситуационната комедия се гради около постоянни герои и ежедневни ситуации. Всеки епизод трае около 20–25 минути и разказва отделна история, което позволява на зрителя да продължи с гледането, дори ако е пропуснал предишни серии.

Всеки епизод обикновено има централна сюжетна линия, около която се развива основният конфликт, а допълнителните истории или странични ситуации добавят хумор и динамика. Героите се развиват бавно: някои изграждат романтични отношения, създават приятелства или се нагаждат към новото място.

Особена роля в традиционните ситкоми играеше смехът зад кадър, който подчертаваше комичните моменти и помагаше на зрителя да възприема шегите. Много популярни ситкоми се снимаха в студио пред зрители, а реакциите им се записваха по време на снимките – точно такъв подход използваха „Приятели“, „Сайнфелд“ „Теория за големия взрив“ и дори фантастичният ситком „Алф“. Живата аудитория създаваше специална атмосфера на „съвместно гледане“, правейки сериала по-емоционален за домашните зрители, дори ако главният герой беше извънземен персонаж.

В някои, и предимно в британските, ситкоми, като „ИТ тълпата“ (който се излъчваше унас под името „Компютърджии“) смехът зад кадър обикновено се записваше отделно, а не се получаваше от живата аудитория. Това позволяваше да се контролира ритъмът на сериала и да се подчертават шегите, но не създаваше ефекта на „живо гледане“ толкова ярко, колкото в американските шоута.

Някои ситкоми, например „Офисът“ се отказаха от смеха, правейки хумора по-„реалистичен“ с наклон към мокументари. Такъв подход подчертаваше документалния стил и позволяваше на зрителя да възприема шегата без аудио сигнали.

Повтарящите се локации (апартамент, офис, клиника или кафене) правеха сюжета разпознаваем и комфортен, а познатите герои и ситуации позволяваха на зрителите бързо да се включат в историята. Комбинацията от самостоятелни епизоди, постепенното развитие на героите и смехът зад кадър направиха ситкомите универсален идеален формат за класическата телевизия: те бяха лесни за гледане от нови зрители и в същото време интересни за постоянните фенове.

1990–2010 – златната ера на ситкомите

Периодът от 90-те до началото на 2010-те често се нарича златната ера на телевизионните ситкоми. Тогава жанрът достигна върха на популярността си и се превърна в един от ключовите инструменти в борбата на телевизионните канали за вниманието на зрителите. В Америка специален феномен стана четвъртък вечер на канала NBC, известен като Must See TV. Всеки четвъртък по канала се излъчваха най-популярните сериали от онова време. Тази вечер се превърна в социално явление: зрителите планираха свободното си време около гледането на любимите си шоута.

През този период телевизионният пазар буквално беше залят от сериали за всеки вкус. Появиха се шоута за лекари, които съчетаваха драма с хумор, като „Смешно отделение“, където главният герой редовно се обръщаше към зрителя, прекъсвайки четвъртата стена. Излъчваха се и класики като добре познатия на всички ни „Малкълм“, където главният герой също се обръщаше към аудиторията, създавайки ефект на „съучастие“ на зрителя в събитията.

Сред забележителните сериали от онова време беше и „Принцът от Беверли Хилс“, който стана важен за разширяването на представителството на афроамериканците в масовата попкултура. Проектът беше създаден специално за Уил Смит, който по това време беше известен рапър, но почти нямаше актьорски опит. Сериалът бързо набра популярност и се отличаваше с това, че съчетаваше комедия със социални теми: в различни епизоди се повдигаха въпроси за расизма, класовите различия, полицейското насилие и търсенето на собствена идентичност.

Много от ситкомите получаваха престижни професионални отличия, което подчертаваше тяхното културно и търговско влияние. По-специално, сериалите редовно бяха номинирани и печелеха награди „Еми“ и „Златен глобус“. Така „Фрейзър“ постави рекорд по брой награди „Еми“ сред комедийните сериали, като шоуто получи над 30 награди в различни категории, включително за най-добър актьор, най-добър сценарий и най-добър комедиен сериал. „Приятели“ и „Всички обичат Реймънд“ бяха редовно номинирани за актьорска игра, сценарий и режисура, а техните победи и номинации подчертаваха не само популярността им сред зрителите, но и признанието сред професионалистите в индустрията.

Бизнес моделът, който превърна ситкомите в златна мина

Ситкомите бяха изгоден търговски продукт за телевизионните канали и продуцентите. Основният компонент на успеха им беше рекламата по време на излъчването. Но освен печелившите традиционни рекламни паузи, активно се използваше продуктовото позициониране, когато брандовете се интегрираха в сюжета: героите пиеха конкретни напитки, използваха телефони или компютри от определени марки, а на заден план се появяваха конкретни списания или продукти. И по това време това се усещаше по-малко натрапчиво и по-естествено, като помагаше да се направи светът на сериала по-реалистичен и съвременен за зрителя.

Още по-важен източник на печалба за ситкомите бяха повторните излъчвания на сериалите по други телевизионни канали. Когато даден сериал натрупа достатъчно епизоди, той можеше да бъде закупен за повторно излъчване. Тъй като епизодите почти не зависеха един от друг, те можеха да се излъчват в произволен ред, а зрителите можеха да наваксат пропуснатите епизоди.

В резултат на това успешният ситком носеше печалба години наред след приключването на заснемането му. Именно затова телевизионните канали активно инвестираха в такива проекти: един хит можеше да осигурява стабилен доход в продължение на десетилетия.

Пристигането на стрийминга и защо ситкомите не можаха да се наложат при него

Появата на стрийминг платформите коренно промени начина на консумация на съдържание като цяло. Стрийминг платформите направиха норма така нареченото „маратонно гледане“ или binge-watching – гледане на няколко епизода или дори цял сезон подред, понякога дори за една вечер.

В такива условия по-добре се представят сериалите със сложен сюжет и дълги истории, които карат зрителя веднага да премине към следващия епизод. Ситкомите обаче исторически са изградени около кратки и самостоятелни епизоди, които не създават силно желание да продължите да ги гледате.

Освен това стрийминг платформите обикновено пускат сезони с по-малко епизоди – между 8 и 10. Такъв формат е по-подходящ за драматични или сюжетно наситени продукции, докато традиционните ситкоми са предназначени за дълги сезони и редовно телевизионно излъчване.

Защо старите ситкоми все още са популярни

Въпреки спада в производството на нови ситкоми, някои класически комедии остават изключително популярни. Посочените по-горе „Приятели“ и „Офисът“ все още редовно попадат в списъците на най-гледаните сериали на стрийминг платформите и дори намират нова аудитория сред по-младото поколение, което никога не ги е гледало по телевизията. Това се обяснява отчасти с факта, че такива сериали се гледат лесно на заден план, не изискват пълна концентрация върху сюжета и са подходящи за повторно гледане. За много зрители те са се превърнали в своеобразен носталгичен или „успокояващ“ контент, свързан с определен период от живота им.

Някои популярни по свое време сериали, като „Смешно отделение“ / Scrubs и „Малкълм“ получиха официално продължение. В новите серии героите ще пораснат и ще се сблъскат с нови предизвикателства, а продуцентите вероятно разчитат на носталгията на зрителите, желанието им да се върнат към познатите герои и в същото време да привлекат нова аудитория.

Историята на ситкомите добре показва колко силно телевизионните жанрове зависят от средата, в която съществуват. Ситкомите възникват и се формират в логиката на класическата телевизия: с фиксирано излъчване, редовни прегледи и голяма масова аудитория.

С прехода към стрийминг платформите се променят не само технологиите за разпространение на съдържание, но и очакванията на зрителите. Сериалите все по-често се създават като дълги истории с кинематографично представяне. И все пак старите ситкоми продължават да живеят в ерата на стрийминга, връщайки зрителите към познатите герои и забавни ситуации, напомняйки, че добрият хумор остава актуален независимо от формата.