Как така съвременните технологии не успяха да предотвратят самолетната катастрофа над Вашингтон?

На 30-ти януари 2025 г. в небето над Вашингтон, окръг Колумбия, се разигра трагедия – пътническият самолет Bombardier CRJ700 на American Airlines се сблъска с воененния хеликоптер UH-60 Black Hawk на малка височина близо до летище „Роналд Рейгън“. В резултат на сблъсъка и двата самолета падат в река Потомак. Всичките 60 пътници на самолета, сред които известни фигуристи от САЩ и Русия, както и 4-ма членове на екипажа и 3-ма военни, намиращи се на борда на хеликоптера, загиват. Инцидентът беше поредната трагедия, която повдигна въпроси за авиационната безопасност. Особено остър е въпросът защо съществуващите технологии за избягване на сблъсък не са успели да избегнат опасната ситуация.

Какво представлява системата TCAS?

Една от ключовите технологии за избягване на сблъсъци във въздуха е системата Traffic Collision Avoidance System (TCAS). Разработена през 1974 г., тази система използва данните от транспондерите, за да следи въздушното пространство около самолета.

TCAS работи независимо от външните диспечерски системи, като автоматично следи позицията на въздухоплавателните средства и предупреждава пилотите за възможни сблъсъци. Трябва да се каже, че едновременно има две версии на тази система.

TCAS I е първата версия на системата, която предоставя на пилотите данните за местоположението на другите въздухоплавателни средства, включително тяхната височина и посока. Тя предупреждава за потенциална опасност, но не дава конкретни препоръки за маневри.

Съществува и TCAS II – по-усъвършенствана система, която дава на пилотите конкретни инструкции, като например да наберат височина или да променят курса. Тези системи са задължителни за търговските въздухоплавателни средства в САЩ съгласно Чикагската конвенция, но за военните хеликоптери, като UH-60 Black Hawk, не се изисква да бъдат оборудвани с TCAS.

Защо системата TCAS не е предотвратила катастрофата

Дори и военният хеликоптер да е оборудван с TCAS, нейните възможности са ограничени, когато лети на височина под 300 метра. В този случай последният регистриран ешелон на въздухоплавателното средство е бил 90 метра, а на хеликоптера – 60 метра.

Това ограничение се дължи на факта, че радиовисотомерите са по-малко точни на малки височини, което може да доведе до издаване на погрешни инструкции. Освен това на тази височина не е възможно да се извърши низходяща маневра, тъй като това би довело до риск от удар в земята. Следователно на височини, близки до земята, TCAS не може да работи ефективно. Трябва да се каже, че на малка височина въздухоплавателните средства са застрашени не само от другите въздухоплавателни средства и хеликоптери, но и от птиците. Съвсем наскоро един самолет се разби в Южна Корея именно заради птици.

Какви са проблемите с въздушния трафик в района на летището

Летище „Роналд Рейгън“ е едно от най-натоварените летища в Съединените щати. Ограниченото въздушно пространство около летището се използва както от търговски, така и от военни и частни самолети, което прави района опасен. Това не е първият случай на опасно сближаване или сблъсък в района.

Така например през април 2024 г. пилотът на търговски самолет, който подхождал за кацане, бил принуден да направи рязка маневра, за да избегне хеликоптер, летящ на около 100 метра под него. По това време пилотът съобщава, че не е получил предупреждение от контрола на въздушното движение за присъствието на хеликоптера. Въпреки тези инциденти, през месец май 2024 г. е одобрен план за увеличаване на броя на полетите на летището, което ще доведе до още по-голям натиск върху въздушното пространство.

Възможни причини за катастрофата

Експертите смятат, че причините за сблъсъка, станал на 30-ти януари, включват както технологични ограничения, така и човешка грешка. Съобщава се, че на борда на хеликоптера не е имало система TCAS, което го е направило „невидим“ за самолета. В същото време малката височина на полета е ограничавала системата за избягване на сблъсъци в ниските ешелони.

Освен това има и човешки грешки, а именно грешките в координацията между пилотите и диспечерите. Ситуацията се влошава от претоварването на въздушното пространство, както беше споменато по-горе, големият трафик около летището увеличава вероятността от произшествия.

Как могат да се предотвратят въздушните инциденти в бъдеще?

Инцидентът над Вашингтон, окръг Колумбия, подчерта необходимостта от подобряване на системите за безопасност. Очевидно е, че са необходими подобрения на съществуващите технологии. Например разработване на системи, които могат да работят ефективно на малки височини. Възможно е да има нужда от по-задълбочено обучение на пилотите и ръководителите на полети в подобни ситуации, за да се сведе до минимум човешката грешка.

Експертите са единодушни, че катастрофата над Вашингтон е трагично напомняне, че дори съвременните технологии не винаги могат да предотвратят самолетните катастрофи. Ограниченията на оборудването и човешките грешки остават сериозни проблеми, които изискват по-добри решения в бъдеще.

Има и друг момент. Когато се говори за негативните последици от глобалното затопляне, обикновено се има предвид топенето на ледниците, повишаването на морското равнище, изчезването на животни и т.н. В действителност обаче последиците от изменението на климата са по-дълбоки и вече започват да се усещат в много различни области на живота. Например според учените пътуването със самолет е станало по-опасно, отколкото е било преди, но с всяка изминала година ситуацията само ще се влошава.