Какво наистина би се случило със Земята, ако всички хора подскочат едновременно?

Когато казват, че „всички хора ще скочат едновременно“, въображението рисува нещо катастрофално: Земята се тресе, океаните кипят, орбитите се изместват. Но ако погледнем числата, картината става съвсем различна.

В момента на нашата планета живеят около 8 милиарда души – число, което редовно се потвърждава от докладите на ООН. Ако вземем средното тегло на един възрастен човек да е около 60 килограма (данните са на СЗО и от националните статистики), общата маса на човечеството възлиза на около 480 милиона тона. На пръв поглед това звучи впечатляващо.

Нека сега да направим сравнение с мащабите на самата Земя. Нейната маса е 5,97 секстилиона тона (по данни на НАСА). Оказва се, че теглото на цялото човечество е капка в морето: по-малко от една милиардна част от процента на планетата. Дори най-големите айсберги в Антарктида тежат повече. Тоест, ако цялото население на Земята скочи в унисон, планетата няма да се „заклати“, а само равнодушно ще продължи движението си около Слънцето.

Сеизмичният ефект – ще има ли „земетресение“

Ако си представим, че милиарди хора са скочили и са се приземили по едно и също време, ударът наистина ще се разпростре в земята. Но колко силен ще бъде той?

Учените вече са се сблъсквали с подобни ситуации в по-малък мащаб. Така например сеизмографите са регистрирали така наречената „фенска сеизмичност“ по време на Световните първенства по футбол.

През 2010 г. в Чили и през 2014 г. в Мексико тълпи от фенове подскачаха по стадионите след отбелязан гол, а наистина уредите регистрираха леки вибрации на земята. Според Геологическата служба на САЩ (USGS) тези трусове са сравними със земетресение с магнитуд 1,0-1,3 – ниво, което едва се усеща от хората и се засича само от уредите.

Ако мащабираме ефекта до нивото на цялото човечество, ще получим доста силен локален трус, но все още далеч от разрушителните земетресения. Малко вероятно е магнитудът да надхвърли 4 пункта, а това може да доведе най-много до разклащане на полилеите и звънене на чиниите в шкафовете. Енергията бързо се разсейва във вътрешността на планетата. За сравнение: всяко силно изригване на вулкан и дори приливните вълни на Луната предават на Земята с порядъци повече енергия, отколкото всички скокове на хората, взети заедно.

Какво ще стане с атмосферата и орбитата

Когато милиарди тела едновременно се издигат и падат, изглежда сякаш трябва да се надигне гигантска въздушна вълна, едва ли не глобален ураган. В действителност тя е много по-скромна.

• Всеки скок създава локални звукови вълни, но дори и да се обединят всичките, това е само слаб шум, който се разтваря в атмосферата.
• За сравнение, взривът на един голям метеорит в атмосферата предизвиква звуков ефект, който е хиляди пъти по-мощен и въпреки това планетата може да му устои – без никакви проблеми.

Що се отнася до орбитата – тук фантазиите няма за какво да се закачат. За да се промени траекторията на движение на Земята около Слънцето, е необходимо да се положат колосални усилия. Така например Луната ежедневно въздейства върху планетата, създавайки приливи и отливи, и тази сила е несъразмерно по-голяма от масата и скоковете на цялото човечество. Според изчисленията на НАСА, дори ако всички хора скочат в синхрон, импулсът ще бъде по-малък от нещо, което един нормален океански прилив създава всеки ден.

Масата на Земята е около 6 x 10²⁴ kg, а общата маса на човечеството е около 2,8 x 10⁹ kg (2,8 млрд. кг). Това е само около 4,7 x 10-¹⁴ % от общата маса на планетата.

С други думи, орбитата на Земята ще остане непокътната. Планетата дори няма да „усети“, че на повърхността ѝ се е случил флашмоб с масов скок.

Какво ще стане, ако скочите на точно определено място?

Може да изглежда, че проблемът е в „разпръснатостта“ на хората: всички са разпръснати по цялата планета и ефектът се губи. Ами ако съберем милиарди хора на едно място и ги накараме да скачат там? Дори при такъв сценарий резултатът далеч няма да е катастрофален.

Можем да вземем за пример големите фестивали и митинги. През 2013 г. на крайбрежната алея Копакабана в Рио де Жанейро се събраха около 3 млн. души. Тълпата скачаше, танцуваше и да – сензорите регистрираха вибрации, но те останаха локални. Ако хипотетично съберете цялото човечество в един мегаполис и го накарате да скочи наведнъж, ще се получи силен сеизмичен импулс. Земята обаче не е висящ мост или стадион: нейната литосфера би погълнала удара без сериозни последствия.

Някои изследователи шеговито изчисляват, че дори ако съберем цялото човечество на площ с размерите на Ню Йорк, общият ефект пак няма да надхвърли силата на слабо земетресение. За сравнение: падането на един средно голям астероид с тегло десетки хиляди тона освобождава многократно повече енергия от всички синхронизирани скокове на хора, взети заедно.

Защо тази идея е толкова привлекателна

Фантазията, че човечеството би могло да „раздвижи“ Земята с един обикновен скок, се връща отново и отново. Има нещо детско в това: да си представяме, че планетата е огромен батут и че хората могат да му въздействат с цялата си тежест. В действителност ефектът е незначителен, а това само подчертава мащаба на Земята.

Интересът към подобни мисловни експерименти е прост: те ни напомнят за нашето място във Вселената. Човекът може да промени климата, да унищожи горите и да създаде градове, но не е по силите му да промени физически орбитата на планетата. Дори милиарди тела да действат в синхрон, това е не повече от ухапване от комар за Земята.

И все пак въпросът има смисъл. Той показва колко малки сме в сравнение с геологичните и космическите процеси. И в същото време ни напомня, че именно в екологичен и социален план човечеството вече знае как да влияе върху бъдещето на планетата. Какво според вас наистина можем да променим заедно?