Калтек още през месец декември ще тества в орбита прототип на слънчева електроцентрала

Енергийният потенциал на една слънчева електроцентрала, разположена в орбитата около Земята, е около осем пъти по-висок на квадратен метър слънчеви панели в сравнение със същите слънчеви панели разположени на нейната повърхност. Не е за учудване, че тази идея е привлекателна за учените, но основният проблем остава неразрешен: доколко сложно и скъпо ще бъде извеждането в орбита, сглобяването в космоса и експлоатацията на необходимото оборудване за работата на подобна космическа електроцентрала. Инженерите от Калтек съвсем скоро ще имат възможност да разберат.

Екип учени на Калтек работи върху проекта Space Solar Power от почти едно десетилетие, съобщава изданието New Atlas. През 2013 година компанията Irvine отдели 100 милиона долара за реализацията на този проект. А през 2015 година Northrop Grumman добави още 17,5 милиона долара за финансирането на Space Solar Power.

Оттогава проектът продължава да се развива в три основни насоки. Една от научните групи работи върху създаването на изключително леки и високопроизводителни фотоволтаични клетки с плътност на мощността от 50 до 100 пъти по-голяма от слънчевите панели, инсталирани в момента на МКС и на новите сателити. Вторият екип се занимава с разработването на ултралеко и компактно оборудване за преобразуване на постоянния ток от тези слънчеви панели в радиочестоти и излъчването на тези радиовълни към Земята.

Тези две групи съвместно създадоха функционални прототипи от приблизително 10 cm² „плочки“, които изпълняват всички споменати по-горе задачи. Плочката е гъвкава, тежи по-малко от 2,8 грама и лесно се съединява с другите плочки. Освен това тези слънчеви панели образуват дълги тесни ленти с размери 2 × 60 метра, които от своя страна образуват в орбита около Земята модули с размер от 60 × 60 метра.

Третият екип работи именно върху задачата да превърне отделните плочки в модули, а модулите в огромни масиви от слънчеви панели с площ от около 9 квадратни километра. Специалистите вече са постигнали известен успех. Вдъхновени от японското изкуство оригами, те са разработили прототипи на сгъваеми, самосглобяващи се конструкции, тежащи само 150 грама на квадратен метър.

Тестовете на първия прототип на орбиталната слънчева електроцентрала бяха обявени за месец декември тази година.

Ще бъдат направени проучвания каква орбита е най-добре да се използва – геосинхронна, при която енергията е насочена към един единствен приемник на повърхността на Земята или ниска, много по-евтина орбита, при която ще са необходими няколко от тези орбитални слънчеви електроцентрали и многобройни приемници на микровълновото излъчване, които ще бъдат разположени на най-различни, специално подбрани места на Земята. От друга страна, при използването на ниски орбити ще са необходими 39 изстрелвания за извеждане в орбита на необходимата апаратура, докато при геосинхронната орбита са достатъчни 13 изстрелвания на ракети.