Китай стартира най-големия в света проект за производство на чист водород

В Ордос, Вътрешна Монголия, е започнало изграждането на турбина с мощност 30 MW, която се захранва изцяло с водород. Комплексът ще съчетава 500 MW вятърни турбини, 5 MW слънчеви панели, 240 MW електролизери и 12 резервоара за съхранение на водород, а заводът за зелен амоняк ще може да произвежда до 150 000 тона годишно. Проектът има за цел да създаде затворен цикъл електричество-водород-електричество. Това ще стабилизира електропреносната мрежа и ще покаже жизнеспособността на водородната енергия в голям мащаб.

Проектът се реализира от Mingyang Hydrogen, дъщерно дружество на Mingyang Smart Energy, съвместно с Shenzhen Energy, като част от интегрирания проект Ejingke Green Ammonia. Комплексът съчетава 500MW вятърни турбини, 5MW слънчеви панели и 240MW електролизери, като произвежда около 4,3 тона водород на час. Има 12 сферични резервоара с вместимост 1 875 м³ за съхранение, а заводът за амоняк ще може да произвежда до 150 000 тона зелен амоняк годишно.

Това, което прави турбината специална, е, че тя работи изцяло с водород, а не със смес от водород и природен газ. Това ще бъде първият случай от такъв мащаб в световната енергийна индустрия. Преди това японската компания Kawasaki Heavy Industries през 2020 г. и Siemens през 2023 г. представиха свои турбини, задвижвани с водород, но китайският проект е уникален с това, че е директно интегриран с широкомащабни възобновяеми енергийни източници и локални системи за съхранение.

Крайната цел е да се създаде затворен цикъл „електричество-водород-електричество“. Чистата енергия от вятъра и слънцето ще се преобразува във водород, ще се съхранява и след това ще се използва за производство на електроенергия от възобновяеми източници в периоди на слабо потребление. Този подход ще стабилизира мрежата и ще реши проблема с прекъсванията на електрозахранването.

Поддръжниците на проекта виждат в него стратегическо решение за сезонното съхранение на енергия, с което батериите не могат да се справят от икономическа гледна точка. „Зеленият“ водород може да балансира производството на електроенергия от няколко дни до една година. Критиците обаче изтъкват енергийните загуби по време на етапите на електролиза, съхранение и изгаряне, които могат да доведат до високи разходи за електроенергия. Въпреки това проектът ще предостави ценни данни за стабилността на работата на турбината и ефективността при променливи натоварвания, което е важно за бъдещото мащабиране.

В допълнение към технологичното си значение съоръжението играе ключова роля в амбицията на Вътрешна Монголия да се превърне в национален център за водородна енергия. Комплексът ще бъде пример за интегриране на водорода в мрежа, доминирана от възобновяеми енергийни източници, и ще тества пълната екосистема за зелен водород: производство, съхранение, генериране и преработка на амоняк.

Разработването на подобни проекти помага на Китай да засили позициите си в световния енергиен сектор и ускорява постигането на целите му за „двойна въглеродна неутралност“ – достигане на пик на въглеродните емисии до 2030 г. и постигане на въглеродна неутралност до 2060 г. През тази година страната вече е добавила 198 GW слънчеви и 46 GW вятърни мощности, което е сравнимо с годишното производство на електроенергия в Индонезия или Турция.