Китай ще се опита да привлече талантливите инженери, на които е забранено да влизат в САЩ заради скъпите визи

Неотдавнашната инициатива на Доналд Тръмп за издаване на първоначални визи H-1B на чуждестранни специалисти и учени може да повиши бариерата за влизане, тъй като работодателите ще трябва да плащат по 100 000 долара за всеки имигрант. Китай, като идеологически противовес, е готов да облекчи изискванията за влизане на чуждестранни специалисти, но в действителност този ход ще служи повече за пропаганда, отколкото за икономическа полза.

Както отбелязва Reuters, тази седмица Китай ще започне да издава визи тип „К“ за учени и специалисти в областта на технологиите, математиката и инженерството, което ще позволи на притежателите им да живеят и работят в Китай без предварителна покана от работодател. Това означава, че имигрантите могат да пътуват до Китай без работа и да търсят такава при пристигането си. Тази виза няма да им позволи да кандидатстват за китайско гражданство, въпреки че властите могат да правят изключения в редки случаи.

Експерти и участници на пазара се съмняват, че подобен ход на китайските власти ще противодейства ефективно на затягането на правилата за визите тип H-1B в Съединените щати. Докато имигрантите съставляват до 15% от населението на САЩ, в Китай техният дял не надвишава 1 милион души, което съответства на по-малко от 1% от населението на страната. Освен това китайските компании използват предимно китайски език в своите бизнес процеси и малко потенциални имигранти го говорят. За съседна Индия тези облекчаващи ограничения биха могли да бъдат добра възможност за наемане на специалисти, които иначе не биха могли да работят в САЩ, но езиковата бариера и известното напрежение в отношенията между Индия и Китай ще попречат на значителна част от търсещите работа да бъдат пренасочени там.

Китай исторически се е стремял да привлича етнически китайци, които са придобили образование и трудов опит в чужбина. На тази категория „репатрирали“ са били предлагани значителни субсидии и помощи, включително парични плащания от приблизително 700 000 долара. Освен това китайският пазар на труда традиционно разчита повече на местни човешки ресурси. С други думи, облекчаването на визовия режим за специалисти от страна на Китай е по-скоро политически жест, отколкото истински стимул за местното икономическо развитие.

Спомнете си, че САЩ забрани влизането на IT специалисти с работната виза H-1B и че Европа започна да привлича чуждестранни инженери, след като цените на работните визи в САЩ се повишиха.