Кой все пак е изобретателят на радиото: Гулиелмо Маркони или Александър Попов?

Попов може и да е бил първият, но той не е патентовал своите изобретения и не се е опитвал да ги комерсиализира

Кой все пак е изобретателят на радиото? Вашият отговор със сигурност ще зависи от мястото, където сте се родили.

На 7 май Болшой Театър в Москва е препълнен с учени и държавни дейци от комунистическата партия на Съветския Съюз, които празнуват 50-годишнината от първата демонстрация на работата на радиото, проведена от Александър Попов. Това е била възможност да се отдадат почести на руския изобретател и да се направи разграничение от достиженията на Гулиелмо Маркони, който в редица държави се счита за изобретател на радиото. СССР обявява 7-ми май за деня на радиото, като този празник се празнува и до днес в Русия.

Изявлението за приоритета на Попов като изобретател на радиото се базира на прочетенета от изобретателя на 7-ми май 1895 година лекция „За връзката между металните прахове и електрическите осцилации“ в университета на Санкт Петербург.

Александър Попов е създал първото радио, което може да предава информация чрез морзовата азбука

Устройството на Попов е било опростен кохерер – стъклена тръбичка, в която са поставени метални стърготини и/или метален прах, от която излизат два електрода, разположени на разстояние няколко сантиметра един от друг. Устройството се базира на работата на френския физик Едуард Бранли, описал подобна система през 1890-та година, както и на работата на английския физик Оливър Лодж, подобрил устройството през 1893-та. В началото съпротивлението на електродите е голямо, но ако на тях се подаде електрически импулс се образува път с ниско съпротивление през който протича токът. Но след като токът протече, металните стърготини се скупчват и това води до ръст на съпротивлението. Ето защо първите кохерери е трябвало от време на време да бъдат почуквани и разклащани, за да могат металните частици отново равномерно да се разпръснат.

Според информацията на централния музей „А.С. Попов“ в Санкт Петербург, устройството на Попов е било първият радиоприемник, който може да разпознава сигналите по тяхната дължина. Той е използвал кохехрния индикатор на Лодж и е добавил поляризирано телеграфно реле, използвано като усилвател по постоянен ток. Релето е дало възможност на Попов да съедини приемника с електрически звънец, устройство за запис или телеграф и по този начин да се реализира електромеханична обратна връзка. Снимката на това устройство е показана в началото на статията. Обратната връзка автоматично връща кохерера в изходно състояние. Когато звънецът е звънял, кохерерът автоматично се е разклащал.

На 24 март 1896 година Попов е провел още една революционна публична демонстрация на своя прибор, като този път по безжичен път предава информация чрез морзовата азбука. И отново в Санкт Петербург по време на заседание на Руското физично-химичното дружество Попов успява по безжичен път да предаде сигнали между две сгради, намиращи се на разстояние 243 метра една от друга.

Схемите, подобни на схемата на Попов, базирани на кохерер, стават основата за радиооборудването от първо поколение. Тези схеми се използват до 1907 година, когато са заменени от схеми с кристални детектори.

Попов и Маркони са се отнасяли по съвсем различен начин към радиото

Попов е съвременник на Маркони, но те разработват своята апаратура независимо, без да се познават и без да са чували един за друг. Да се определи съвсем точно, кой именно е първият е трудно да се определи, понеже събитията от това време не са добре документирани, поради спорното разбиране на понятието „Радио“ от това време и разбира се, поради националната гордост – всяка страна иска именно тя да е първата в тази важна област.

Една от причините в някои страни Маркони да се счита за първият е, че той е бил запознат с тънкостите на интелектуалната собственост. Един от най-добрите начини човек да си запази място в Историята е да регистрира патенти и навреме да публикува информация за своите открития. Попов не е правил това. Той не е подавал патентни заявки за своя детектор на мълнии и може да се каже, че няма официална документация за неговата демонстрация от 24 март 1896 година. И когато вижда това, Попов в крайна сметка изоставя разработването на по-съвършено радио и се заема с изследването на рентгеновите лъчи.

Маркони от своя страна, подава заявка за патент на 2-ри юни 1986 година в Британия и това е първата патентна заявка от областта на радиотелеграфията. Той бързо набира инвестиции, необходими за комерсиализацията на своята радио система и създава голямо промишлено предприятие. Това е и причината в редица страни за изобретател на радиото да се счита Маркони.

Въпреки че Попов не се е опитвал да комерсиализира радиото с цел излъчване на съобщения, той е виждал неговия потенциал в използването му за регистриране на атмосферните смущения. Това е по принцип първият детектор на мълнии. През месец юли 1895 година той е поставил своя първи детектор на мълнии в метеорологичната обсерватория в Санкт Петербург. Това устройство е можело да регистрира бурите на разстояние до 50 километра от града. През следващата година той инсталира втори подобен детектор на мълнии в Нижний Новгород,на 400 километра от Москва.

Няколко години след това часовникарската компания Hoser Victor в Будапеща започва производството на детектори на мълнии, базирани на изобретенията на Попов.

Едно от устройствата на Попов бе открито в Южна Африка

Една от тези машини е успяла да достигне чак до Южно Африка, като е пропътувала 13 000 километра. Днес тя може да бъде видяна в музея на южноафриканския институт на електроинженерите (SAIEE) в Йоханесбург.

Музеите не винаги разполагат с всички подробности относно историята на техните експонати. Произходът на старото оборудване е твърде трудно да бъде проследен. Музейните документации често са непълни, персоналът често се мени и в резултат от всичко това изчезва информацията за някой важен обект и за това, колко е съществен за историята.

Съвсем същото е можело да се случи и с детектора на Попов в Южна Африка, ако не бе острото око на Дърк Вермюлен, електроинженер и член на групата на любителите на музейни истории към SAIEE. Дълги години Вермюлен е считал, че този експонат е някакъв стар амперметър с възможност за запис на показанията, използван за измерване силата на тока. Но веднъж той решил по-подробно да изучи този експонат. Вермюлен с възторг открива, че това е може би най-старият експонат от колекцията на музея на SAIEE е единственият подобен прибор на метеорологичната станция на Йоханесбург.

През 1903 година колониалното правителство поръчало един детектор на мълнии на Попов заедно с друго оборудване, необходимо за наскоро изградената в западната част на Йоханесбург метеорологична станция. Схемата на този детектор изцяло съвпада с оригиналната разработка на Попов с изключение на това, че лостчето, което разтрисало кохерера, едновременно с това е задвижвало и записваш писец. Вместо хартия тогава се е използвало платно, обвито около алуминиев барабан, който прави един оборот на един час. С всеки оборот на барабана отделен винт е премествал платното с 2 мм, в резултат от което устройството е можело да записва събитията от няколко поредни дни.

Вермюлен описва своята находка в декемврийския брой на списание Proceedings of the IEEE от 2000 година. За съжаление, той ни напусна миналата година, но неговият колега Макс Кларк ни изпрати снимката на детектора на мълнии от Южна Африка. Вермюлен бе привърженик на създаването на отделна колекция на артефактите, съхранявани от SAIEE и постигна своето през 2014 година. Изглежда справедливо в една статия, посветена на пионерите на радиовръзката, да се отбележат заслугите на Вермюлен и да си спомним за намерения от него детектор на радиовълни.