Във вторник ракета падна в Полша, близо до границата с Украйна. Двама души загинаха. Случилото се е в следствие на продължаващата война между Русия и Украйна. В мъглата на войната се появиха много спекулации за това коя страна е виновна.
Първо имаше твърдения, че ракета е била изстреляна от Русия към Украйна и се е заблудила. После от американското разузнаване предположиха, че става въпрос за част от припас, изстрелян от Украйна, за да свали руска ракета.
Консенсусът се формира около втората теория.
Ако Русия наистина беше нападнала Полша, светът днес можеше да изглежда съвсем различно. Полша е член на НАТО, а умишлен удар по един член на алианса изисква отговор от всички. Можеше да последва глобален конфликт. В този контекст е добре да се замислим за ескалацията му в ядрена война. Предвид, че Русия разполага с най-големия държавен ядрен арсенал в света и заплашва да го използва.
Трябва ли да се успокояваме, след като случилото се в Полша не е умишлено?
Неотдавнашният напредък в отбранителните технологии може би по парадоксален начин е преобърнал старата концепция за взаимно гарантирано унищожение. Това е идеята, че гарантираното поразяване на агресор от страната, която е ядрена цел, предотвратява конфликта по начало.
Всъщност, опитвайки се да се предпазим от ядрените оръжия, ние можем да усилим заплахата от тях.
НАТО въоръжава Украйна непрекъснато и в много големи количества. Призивите да се образува зона без полети над Украйна, обаче срещнаха отказ. Рискът от започване на престрелки с друга ядрена държава, които може да ескалират до ядрена размяна, ограничава начина, по който държавите се бият и действат.
Отчасти именно това ограничение подхранва търсенето на нови технологии за заобикаляне на трудните проблеми на ядрената война.
Ядрените арсенали създават споделено чувство за уязвимост сред лидерите на ядрените държави. Но развитието на технологиите за противоракетна отбрана нарушава равновесието по редица важни начини. Първо, добрата защита намалява ядрената заплаха, пред която е изправена дадена нация. Тя може да бъде окуражена да използва собствените си оръжия. Второ, сблъсъкът с усъвършенствана система за противоракетна отбрана може да накара нападателя просто да използва повече оръжия, за да преодолее евентуалните прехващачи. И трето, държава, която се намира в надпревара във въоръжаването, може да се опита да ускори достигането на финалната линия, като изстреля оръжия, преди да е задействана защитата на противника.
Въпреки тези рискове страните продължават да разработват ПВО. Пентагонът има цяла агенция за това.
Може да се мисли за две различни нива на ефективност на противоракетната отбрана. Едната е мечтата на Рейгън за херметически затворен балон около САЩ, който никога не може да бъде пробит. Според мен това би било чудесно, но е напълно технически неосъществимо. Другата е наличието на достатъчно противоракетна отбрана, за да можем да се защитим от накъсани ответни удари от страна на тези държави, което потенциално е изключително дестабилизиращо. Защото те ще се притесняват, че ако нанесем първи удар по тях, оцелелите им ракети няма да могат да пробият нашата отбрана и това ще ги стимулира да действат първи.
Джеймс Актън, съдиректор на Програмата за ядрена политика и Фондацията за международен мир „Карнеги“
Разбира се, атакуващите оръжия също стават все по-добри.
Те могат да бъдат изстрелвани от различни места, да летят под радарите и да се движат със забележително висока скорост. Тези постижения съкращават срока за реакция след откриването на ядрена атака. С други думи, по-вероятно е от всякога да се вземе погрешно решение в бързината.
Изследователите в областта на външната политика Киър А. Либер и Дарил Г. Прес твърдят, че последните промени в технологиите предвещават нова ера на ядрена уязвимост.
Става въпрос не само за нови оръжия, но и за големия скок при сензорите и обработката на данни.
Ядреното възпиране може да бъде стабилно, но нищо в него не е автоматично или вечно. Бързи и потенциално ядрени оръжия като хиперзвуковите ракети застрашават старите протоколи, разработени около предвидимите траектории на полета на междуконтиненталните балистични ракети или познатите радарни сигнатури на бомбардировачите.
Пишат в своя статия.
Кели Сейлър, който пише за Изследователската служба на Конгреса, отбелязва, че анализаторите са идентифицирали два значими фактора тук:
Краткото време за полет на оръжието, което от своя страна съкращава сроковете за отговор и непредсказуемата траектория на полета, която може да породи несигурност относно планираната цел на оръжието и следователно да увеличи риска от грешни изчисления или непредвидена ескалация в случай на конфликт.
Хиперзвуковите ракети се движат със скорост 5 или повече Мах и са по-трудни за откриване и проследяване от съществуващите системи за ранно предупреждение.
Такива се разработват от Китай, Русия и САЩ и могат да носят както ядрени, така и конвенционални бойни глави.
Тази надпревара във въоръжаването изяснява, че историята на ядрената война винаги е била свързана със съревнование между държавите за разработване на по-добри технологии. Съединените щати възлагат изследването и разработването на атомната бомба отчасти от страх, че други държави, по-специално Германия, могат да я разработят първи.
В продължение на няколко години проектът „Манхатън“ създава цял секретен комплекс за ядрени оръжия.
Включва лаборатории за проектиране и итерация на ядрени оръжия и реактори за преработка на уран в плутоний. На 16 юли 1945 г. на сегашния ракетен полигон Уайт Сендс в Ню Мексико е взривена първата атомна бойна глава.
След това хвърлят атомна бомба върху Хирошима. Три дни по-късно те хвърлят втора – върху Нагасаки.
Според най-ниската оценка, направена от американските военни през 40-те години на миналия век, двете бомби са убили общо 110 000 души. През 70-те години на ХХ век международен екип, ръководен от Япония, прави висока оценка – 210 000 убити.
В деня след Нагасаки Труман издава първата си утвърдителна заповед по отношение на бомбите: Да няма повече удари без неговото изрично разрешение. Той така и не издава заповед за хвърляне на бомбите, но издава заповед да спре да ги хвърля.
Всички военни оръжия са инструменти в служба на политическа цел.
Решението да се даде на президента пряк контрол върху атомната бомба променя политиката на ядрената война и то по време, когато Съединените щати са единствената държава, разработила такива оръжия. Тази епоха беше кратка. През 1949 г. Съветският съюз успешно детонира първата си атомна бойна глава.
Последва бързо развитие. През 1952 г. и 1953 г. съответно САЩ и СССР детонират водородни бомби – значително по-разрушителни бойни глави с две ядра, събрани в по-малък полезен товар. Ядреното въоръжение се разшири отвъд бомбите, хвърляни от самолети с далечен обсег. До ракети, носени от скрити подводници, и междуконтинентални балистични ракети, изстрелвани от Земята.
Тези три отправни точки – въздух, море и земя – стават известни като „ядрена триада“ и играят важна роля във възпирането.
Разпространявайки арсенала си, световната сила увеличава шансовете си за успешно нанасяне на ответен удар. По оценки на Федерацията на американските учени в момента в света има около 12 700 ядрени бойни глави. Съединените щати и Русия поддържат ядрени триади с потенциал за изстрелване само няколко минути след сертифицирана команда.
Ядрените оръжия са уникални сред военните технологии поради мащаба, в който причиняват вреда, и поради това, че тази вреда неизбежно се стоварва върху цивилното население.
Новите оръжия и защитни средства ще променят спецификата, но основната истина за ядрените арсенали е, че те държат целия свят уязвим.
Перспективата за рязко и внезапно унищожение поради грешка, паника или гняв е надвиснала над нас по всяко време, докато съществуват оръжията и средствата за тяхното използване. Рисковете могат да бъдат намалени чрез внимателно управление и спокойно справяне с кризите, но никога не могат да бъдат напълно отстранени, нито пък да бъдат заобиколени.
Трябва да сме предпазливи към големите концепции за преосмисляне на възпирането или опитите да се избегне възпирането. То е просто характеристика на живота, но не е и напълно безопасно нещо. Големият въпрос е как да намалим вероятността от използване на ядрени оръжия изначално.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
