Колко голям може да бъде човешкият мозък: митове и реалност

Мозъкът е най-сложният орган на човешкото тяло, за който все още не се знае много. Към днешна дата с пълна сигурност можем да кажем само, че той се състои от три големи части: полукълба, малък мозък и ствол. Освен това той е разделен на пет отдела, всеки от които изпълнява различни функции. Мозъкът на един пълнолетен човек тежи приблизително 1,5 килограма, но някои мъже и жени имат по-тежки мозъци. Вече много добре знаем, че размерът на мозъка не оказва влияние върху умствените способности, но все пак възниква въпросът: как е живял човекът с най-големия мозък? Колко тежък може да бъде той?

Средният размер на човешкия мозък

Средното тегло на мозъка на възрастен човек е около 1,5 килограма, въпреки че може да варира значително. Средната маса на мозъка при мъжете е 1,3 килограма, а при жените – около 1,2 килограма. В същото време обемът на мозъка при мъжете е около 1260 кубични сантиметра, докато при жените е около 1130 кубични сантиметра.

Размерът на човешкия мозък може да се сравни с голям грейпфрут или два юмрука, събрани заедно. Интересно е, че при хората дясното полукълбо на мозъка обикновено е малко по-голямо от лявото.

Човекът с най-големия мозък

Средностатистическият човешки мозък тежи 1,5 килограма, но колко голям може да стане той? Историята показва, че човешкият мозък може да бъде два пъти по-голям от нормалното.

Според изданието IFL Science човекът с най-тежкия мозък в света е живял в Холандия в края на XIX век. Името му е неизвестно, но според историческите данни той е живял само 21 години. За съжаление големият мозък не означава развит ум – младият мъж е изостанал в развитието си в сравнение със своите връстници и е страдал от епилепсия и други здравословни проблеми. Животът му е прекъснат, докато е бил в психиатрична клиника.

По време на аутопсия през 1899 г. холандският патолог Герард Кристиан ван Валсем установява, че мозъкът на мъжа тежи рекордните 2,85 кг. Това е почти два пъти повече от средното тегло на човешкия мозък. Подобни аномалии са изключително редки и досега този рекорд не е подобрен

Как размерът на мозъка влияе на интелигентността

Научно е доказано, че размерът на мозъка не е показател за интелигентността. Ако това беше вярно, съдбата на гореспоменатия човек щеше да е съвсем различна – той щеше да стане един от най-великите учени в света.

Проучванията показват, че по-големият обем на мозъка не прави човека по-интелигентен, нито пък по-малкият – размерът изобщо няма значение. През 2018 г. например учени проведоха проучване, в което сравниха обема на мозъка и когнитивните способности на повече от 13 500 души във Великобритания. Те установиха, че коефициентът на интелигентност не зависи от размера на мозъка – основна роля за интелигентността има не неговият обем, а структурата на мозъка и наличието на връзки между невроните.

Въпреки това учените разполагат с доказателства за това как размерът на мозъка влияе върху дълголетието. А някои животни са в състояние сами да променят размера на мозъка си.

Неотдавна учените откриха изключително впечатляващо умение при индийските мравки – те могат да променят размера на мозъка си. В определен момент мозъците им могат да станат миниатюрни, а след това да възвърнат нормалния си размер. По време на този удивителен процес индивидите напълно променят ролята си в колонията и всичко това е доказано в научен експеримент. Струва си да се отбележи, че те в никакъв случай не са единствените животни, способни да променят размера на мозъка си.

Преди време учените разбраха, че при някои пойни птици мозъкът се увеличава през пролетта и намалява през другите периоди на годината. Свиване на мозъка е наблюдавано и при животните, които спят зимен сън, като хамстерите. Но за първи път подобна способност се наблюдава при безгръбначни същества и това е доста голямо научно откритие.

По какъв начин еволюцията е променила човешкия мозък

Нашите далечни предци са имали много по-големи и по-тежки мозъци. Но с течение на времето човешкият мозък е станал по-малък и учените все още не могат да разберат каква е причината за това.

Една от хипотезите свързва това с факта, че хората са започнали да съхраняват знанията си на външни носители, чрез писане и други форми на предаване на информация. Всъщност ние можем да съхраняваме знанията в книги, компютри и интернет, което намалява необходимостта да разчитаме единствено на мозъчния капацитет за запомняне на големи количества информация.

Освен това развитието на сложни общества и разпределението на отговорностите означава, че много решения вече се вземат колективно. Учените сравняват този процес с поведението на колониите от мравки, където всеки член на обществото изпълнява различна функция, като гарантира, че цялата група работи ефективно, вместо да разчита единствено на индивидуалната интелигентност.