Комарите достигнаха Исландия: учените свързват това с глобалното затопляне и промените в околната среда в Арктика

Исландия, която доскоро се смяташе за единствената арктическа страна без комари, официално регистрира появата на тези насекоми. Според ново изследване, публикувано в научното списание Science и подготвено от Аманда М. Колц от Тексаския университет в Остин и Лорън Кълър от колежа „Дартмут“, събитието е индикатор за мащабни екологични промени, причинени от затоплянето на климата в Арктика и разширяването на зоната на човешка дейност.

Първите индивиди от кръвосмучещите насекоми са открити през октомври 2025 г. Местният жител Бьорн Хялтасон открива един мъжки и два женски екземпляра от вида Culiseta annulata (пръстеновиден комар) в имота си в селището Кидафедел (област Кьос), разположено на около 50 км северно от Рейкявик. Исландският институт по естествена история потвърди находката, като отбеляза, че видът има шанс да оцелее в местната среда, въпреки че понастоящем не е известно дали на острова се е развила стабилна популация.

Изследователите подчертават, че появата на комари в Исландия отразява глобалната биологична промяна. Температурите в арктическия регион се повишават четири пъти по-бързо от средното за света. Това води до по-ранно топене на снеговете и по-дълъг летен сезон. В резултат на това местообитанията на членестоногите се разширяват, което предизвиква верижна реакция в цялата северна екосистема.

Промените в жизнения цикъл на насекомите се отразяват пряко на местната фауна. Учените дават конкретни примери: ако поради климатичните промени активността на комарите достигне своя пик преди излюпването на птиците, възниква остър недостиг на храна. Освен това нарастващата популация от кръвосмучещи насекоми увеличава натиска върху северните елени. Честите ухапвания принуждават животните да изразходват повече енергия за защита, което намалява репродуктивния им капацитет.

Авторите на публикацията призовават научната общност да създаде координирани системи за дългосрочен мониторинг на популациите на насекомите във високите географски ширини. Тъй като членестоногите съставляват около 90% от известните животински видове в близост до полюсите, точното проследяване на тяхната миграция и численост е от съществено значение за разбирането на бъдещите въздействия на климата както в регионален, така и в глобален мащаб.