Конституцията казва „мир“, а законът – „атака“: Япония отвори кутията на Пандора в киберпространството

Япония официално се отказа от досегашната си сдържаност в киберпространството, като миналия петък прие нов закон, който позволява на властите на страната да нанасят превантивни киберудари по враждебни цели, преди те да успеят да нанесат щети. Решението бележи повратна точка в киберстратегията на държавата, която в продължение на десетилетия разчиташе на пацифисткия принцип, залегнал в член 9 от Конституцията на страната.

Законът за „активна киберзащита“, предложен за първи път през 2022 година дава на японските правоприлагащи органи правото да проникват и неутрализират сървърите на противниците, дори ако самата атака все още не е започнала. Подчертава се, че подобни действия са позволени дори ако няма признаци за пряка военна атака срещу Япония. Силите за самоотбрана на Япония ще отговарят за най-сложните инциденти.

Според властите нововъведението ще позволи на Токио да действа по-бързо и по-ефективно в киберпространството и в дългосрочен план да настигне или дори да изпревари водещите сили – САЩ и европейските държави.

Подчертава се също, че законът трябва да се превърне в инструмент за повишаване на нивото на отбраната на страната до нивото на водещите западни държави.

В допълнение към компонента за атака законът предвижда отделно възможност за анализ на интернет трафика, преминаващ през територията на Япония. Правителството подчертава, че съдържанието на пакетите няма да бъде анализирано и вътрешният трафик няма да бъде засегнат. Акцентът е поставен върху факта, че според властите преобладаващата част от атаките идват от чужбина.

Не всички в Япония обаче посрещнаха новия закон с ентусиазъм. Някои правозащитници изтъкват евентуално нарушение на член 21 от Конституцията, който гарантира тайната на кореспонденцията и свободата на изразяване. В отговор на това властите създадоха независима контролна комисия, която ще одобрява всеки случай на прихващане на данни и кибератака, преди той да започне.

Преминаването към активна киберзащита беше реакция на поредица от шумни инциденти през последните години. Според съобщения в медиите през 2023 година китайски хакери са имали достъп до вътрешните мрежи на японска кибернетична агенция в продължение на 9 месеца. Още по-рано, през 2020 година американската АНС разкри компрометирането на японската отбранителна инфраструктура от китайски военни хакери. Тогава изтичането на информация беше оценено като едно от най-сериозните в историята на страната.

Също така наскоро японският финансов регулатор съобщи за нова атака: хакери са извършили неразрешени сделки с ценни книжа на стойност 2 млрд. долара чрез онлайн платформи. На фона на нарастването на финансово мотивираните и спонсорираните от държавата атаки властите решиха да преструктурират цялата си киберстратегия и изоставиха предишния принцип на „реактивна защита“.

Законът показва, че Япония вече не е склонна да чака противникът да нанесе първия удар. Сега страната възнамерява да атакува първа – дори в киберпространството.