Дупка с размерите на континент: НАСА умува как да закърпи дупката в защитата на Земята

Огромна „вдлъбнатина“ в магнитния щит на Земята предизвиква все по-голяма тревога у експертите на НАСА. Тази зона с намалена защита, наречена Южноатлантическа аномалия (SAA) се простира от Южна Америка до Югозападна Африка.

За жителите на планетата явлението не представлява опасност, но създава сериозни проблеми в орбита. Международната космическа станция и спътниците, които прелитат през тази зона рискуват да се сблъскат с мощен поток слънчеви протони.

При отслабена защита подобни срещи могат да доведат до електронни повреди и дори до необратимо увреждане на оборудването. За да защитят оборудването, операторите трябва да изключват важни системи преди всяко преминаване през опасната зона. Въпреки това, дори незначителни смущения могат да повредят ключови компоненти или да доведат до загуба на ценни данни.

Естественият щит на нашата планета действа като гигантски рефлектор, който отразява опасната космическа радиация и заредените частици от Слънцето. Невидимата защита се простира на десетки хиляди километри в пространството, благодарение на движението на разтопен метал в земните недра.

В дълбините на Земята са активни не един, а много електрически потоци, всеки от които създава свое собствено поле. Обикновено тези течения се събират и подсилват едно друго, образувайки единна бариера. В района на южната част на Атлантическия океан обаче има зона с обратна насоченост – сякаш вътре в мощен магнит се образува друг, завъртян в обратна посока.

Източникът на аномалията е открит на дълбочина 2900 километра под африканския континент. Там се намира гигантски масив от плътни скали. Той нарушава потока на разтопено желязо във външното ядро на планетата, където се зараждат електрическите токове.

През 2016 година екипът на хелиофизика Ашли Грийли установи, че зоната на отслабените защити бавно се измества на запад със скорост няколко градуса годишно. Данните бяха потвърдени от флотилия от малки изследователски апарати CubeSat, които непрекъснато следят силата на електромагнитните колебания в ниска орбита. Към 2020 година ситуацията претърпя неочакван обрат: вместо една зона се образуваха две отделни – едната над Южна Америка, а другата над Африка.

Древните минерали разказаха нова история: подобни колебания в структурата на естествения щит на Земята са се случили преди 11 милиона години.

Това откритие успокои изследователите, които се опасяваха, че наблюдаваният сега процес може да предвещава глобални промени – обръщане на полюсите на планетата, което, разбира се, вече се е случвало в миналото, но е протичало в продължение на стотици хиляди години, което е позволило на биосферата да се адаптира към промените. През 2024 година стана ясна още една особеност: разкъсване на защитното поле влияе върху характера на полярното сияние, като променя траекториите на заредените частици в горните слоеве на атмосферата и създава причудливи светлинни модели в нощното небе.