Интересни неща за Луната, които най-вероятно не знаете

Първите думи, произнесени от човек, стъпил на Луната са емблематични. Такива са и думите на втория.

„Красиво, красиво. Великолепна пустош…“

възхищава се астронавтът на НАСА Бъз Олдрин

Действително повърхността на Луната е сурово, безвъздушно, негостоприемно място, свят, в който температурата достига 121 градуса по Целзий, а на екватора спада до -133 градуса по Целзий, въпреки, че НАСА е регистрирала температури от -246 градуса по Целзий в постоянно засенчените лунни кратери.

Безлюдната Луна крие изненади и все още неразкрити тайни. По-долу ще може да прочетете някои любопитни факти за миналото, настоящето и бъдещето на Луната.

Луната се отдалечава от Земята

Нашият естествен спътник се намира средно на около 384 403 километра от Земята, но той постепенно се отдалечава.

Луната бавно се отдалечава от Земята, като всяка година се отдалечава с около 2,5 сантиметра – обясняват от НАСА.

Енергията от въртящата се Земя се предава на Луната, като в крайна сметка я изтласква все по-далеч. Това постепенно отделяне ще продължи милиарди години.

На Луната има земетресения и трусове

На Луната наблюдават сеизмични активности, известни още като „лунни трусове“, първите от които са регистрирани от сеизмометри, оставени на лунната повърхност от астронавтите на Аполо. Уредите регистрираха над 13 000 земетресения и не всички трусове бяха леки.

„Някои от тези трусове бяха доста силни, около 5 по скалата на Рихтер.“

казва в изявление Томас Уотърс, старши научен сътрудник в Центъра за изследване на Земята и планетите в Националния музей на авиацията и космонавтиката на Смитсониън

Планетарните учени подозират, че свиването на Луната предизвиква тези трусове.

Лунният прах е опасен

Когато НАСА пътува до Луната, космическата агенция установява, че лунният прах е сериозен проблем. Той запушва механизмите, пречи на инструментите, предизвикваше прегряване на радиаторите и дори разкъсва скафандрите на астронавтите, обясняват от НАСА, а ако се вдиша, лунният прах може да увреди белите дробове.

„Прахът е много фин, абразивен и остър, като малки парченца стъкло, което го прави по-скоро опасна заплаха, отколкото просто досада.“

каза в изявление Шарън Милър – инженер-изследовател от НАСА

Това е така, защото за разлика от Земята, почвата и скалите на лунната повърхност не са изгладени и ерозирани от водата и вятъра, така че това е вредна среда. Тъй като НАСА се подготвя да изпрати астронавти на Луната отново (с програмата „Artemis“), агенцията се стреми да намали щетите от праха върху роувърите, скафандрите, енергийните системи и други.

Астронавтите са оставяли интересни неща на Луната

Луната е едновременно музей и сметище. Астронавтите са оставили различни предмети там, често поради необходимост. Ето някои примери.

Човешки отпадъци: На Луната има 96 торбички с изпражнения.

Човешка пепел: Сондата на НАСА „Lunar Prospector“ пренесе праха на астронавта Юджийн М. Шумейкър на Луната в защитена капсула през 1999 година.

Топки за голф: Това не е фантастика. Астронавтът Алън Шепърд наистина е оставил няколко топки за голф на Луната.

Пускане на чук и перо: На живо по телевизията през 1971 година командирът на „Аполо 15“ Дейвид Скот пуска едновременно перо и чук.

„Тъй като по същество те се намираха във вакуум, нямаше въздушно съпротивление и перото падаше със същата скорост като чука, както Галилей е заключил стотици години преди това – всички освободени заедно предмети падат с еднаква скорост независимо от масата им.“

обясняват от НАСА

Парчета от Луната може да са заседнали в Земята

Във вътрешността на Земята има две гигантски маси от скален материал, изградени от елементи, различни от останалите части на Земята. Учените смятат, че тези маси са резултат от силен сблъсък – същият, който е създал Луната.

Геолозите подозират, че планета, наречена „Тея“, която по онова време е била по-малка планета се е сблъскал с ранната Земя. Земята е погълнала голяма част от „Тея“, а останалата част се е събрала в това, което сега е Луната.

Луната си има собствена часова зона

На Луната може да се определи времето. Всъщност през 1970 година компанията Helbros Watches моли Кенет Л. Франклин, който дълги години е бил главен астроном в нюйоркския планетариум Хейдън да разработи часовник за луноходи, който да измерва времето в така наречените „лунации“ – периодът, в който Луната се завърта и обикаля около Земята. Всяка лунация е точно 29,530589 земни дни.

Франклин разработва система, която нарича „средно лунно време“ или лунно време (LT). Той предвижда местни лунни часови зони, подобни на стандартните часови зони на Земята, но основани на меридиани със ширина 12 градуса (аналогично на 15-градусовите интервали на Земята).

Интересен факт е, че един лунен часовник е изпратен на тогавашния президент на САЩ Ричард Никсън, който изпраща благодарствено писмо до Франклин. Бележката и другият лунен часовник се съхраняват във витрина в планетариума Хейдън в продължение на няколко години.

Доста от посетителите открито се чудели защо на Никсън е подарен ръчен часовник, който може да се използва само на Луната.