Марс се върти по-бързо, отколкото се смяташе досега – сондата InSight на НАСА помогна да се установи това

Почти 2-годишните наблюдения на марсианската сонда InSight на НАСА помогнаха да се подобри точността на определяне на скоростта на въртене на Червената планета. Преди това подобни измервания са правени от сондите „Викинг“ през 70-те години на миналия век. Данните от InSight подобриха 5-кратно точността на определяне на скоростта на въртене на Марс, която се оказа по-висока, отколкото се смяташе досега.

Точното отчитане на скоростта на въртене на планетата, както и на диапазона на вариациите на оста ѝ дава възможност да се оцени вътрешната структура на Марс. Към този момент не може да се направят сеизмичните измервания, които са необходими за изучаване на структурата на планетата, защото това би изисквало присъствието на по-интелигентни и функционални роботи или хора там, но косвените сеизмични експерименти за улавяне на ехото от трусовете на Марс и за уточняване на скоростта на въртене на планетата и нейните колебания позволяват да се изградят хипотези с най-висока претенция за истинност.

Инструмента Rotation and Interior Structure Experiment (RISE) беше поставен на платформата InSight, за да се оцени скоростта на въртене на Марс. Мрежата от базирани на Земята антени на комуникационния комплекс на НАСА изпрати сигнал в далечния космос до RISE, който беше върнат обратно на Земята. След това сигналът беше анализиран за доплерови изкривявания, което даде възможност да се изчислят отклоненията на станцията (всъщност Марс) от една или друга позиция в пространството. Ставаше въпрос за намиране на отклонения по-малки от 40 сантиметра, което изискваше 600 дни наблюдения и огромна работа по филтриране на шума.

Според резултатите е установено, че Марс се върти по-бързо, отколкото е било измервано досега, а именно с ускорение от 4,4 ъглови милисекунди годишно (с един порядък по-бавно от Земята). Това означава, че всяка марсианска година продължителността на деня на Марс ще се скъсява с част от милисекундата.

Данните за колебанията на оста на Марс и скоростта на въртенето ѝ позволиха да бъде ограничен приблизителния размер на течното ядро на планетата до 1790-1850 километра. Радиусът на Марс като цяло е 3390 километра – около половината от размера на земния. Учените предполагат, че наблюдаваното поведение на Марс е повлияно или от полярните шапки, или от процесите за промяна на околополярните ландшафти след последния ледников период. Също така върху динамиката на въртене на Червената планета може да влияе нехомогенната плътност на нейното ядро.

Очевидно е, че НАСА ще трябва да се усъвършенства всичко през годините, особено като продължи да анализира данните от платформата „InSight“ на НАСА, която миналата година спря непланираната си научна работа поради критично запушване на соларните си панели с марсиански пясък.