Масата на космическите отпадъци в ниска околоземна орбита надхвърля 6600 тона

През последните няколко години човечеството изстреля толкова много спътници в космоса, че проблемът с отломките в орбита значително се задълбочи. Според годишния доклад на Европейската космическа агенция (ЕКА) в момента в ниска околоземна орбита (между 160 и 2000 километра) има повече от 6600 тона космически отпадъци.

Това е с 600 тона повече отколкото през 2023 година, според оценките на НАСА. Проблемът до голяма степен е невидим, но е сериозен, защото „ние зависим от спътниците като източник на информация в нашето ежедневие – от навигацията до телекомуникациите, услугите и наблюдението на Земята, включително отбраната и сигурността“, заяви генералният директор на ЕКА Йозеф Ашбахер.

Космическият боклук се състои от обекти с различен произход. Понякога това е полезен товар – например, работещ спътник или калибриращ инструмент се взривява или се сблъсква с друг обект в орбита. Има обекти, които са умишлено изпуснати по време на работа с полезния товар, като например капаци на инструменти или инструменти, използвани от хора в орбита. Съществуват и отломки, получени в резултат на инциденти – сблъсъци, експлозии или износване на космически кораби.

Дори малки парченца космически отпадъци с размери от един милиметър могат да причинят сериозни щети на спътници и други апарати.

Отломка с размер 1 сантиметър има енергията на ръчна граната. Понастоящем в орбита има поне 1,2 милиона отломки, по-големи от 1 см – всяка от които може да се сблъска с друг обект и да породи стотици нови фрагменти във верижна реакция, наречена ефект на Кеслер. Според програмата за моделиране MASTER на ЕКА на височина около 550 километра броят на фрагментите от космически отпадъци е сравним с броя на активните спътници.

От началото на космическата ера броят на обектите в орбита, както и тяхната обща маса и площ са се увеличили, което увеличава вероятността от непреднамерени сблъсъци на оперативни апарати с космически отпадъци. Миниатюризацията на спътниците и нарастващият им брой имат допълнителен принос. Само през миналата година са регистрирани няколко по-големи и по-малки инцидента, в резултат на които в орбита се намират повече от 3000 нови проследявани обекта.

Няма международни космически правила, които да уреждат мерките за отстраняване на отломки в ниска околоземна орбита. Поради това някои национални космически агенции разработват свои собствени насоки, в това число:

• Предотвратяване на изхвърлянето на обекти, свързани с мисиите, като капачки на обективи и механизми за разгръщане;
• Използване на материали и компоненти, които свеждат до минимум опасността от повреда на обекта по време на и след мисията;
• Прилагане на надеждни механизми за разгръщане на космическите апарати без отломки;
• Проектиране на структури, които свеждат до минимум опасността от разрушаване вследствие на вътрешни енергийни източници;
• Интегриране на възможността за рециклиране на излезлите от употреба космически апарати на етапа на проектиране;
• Разработване на системи, които да неутрализират енергийните източници, включително батерии и горива в края на мисията;
• Разработване на конструкции, способни да изгарят напълно при повторно влизане в атмосферата.

През 2028 година космическият кораб ClearSpace-1, предназначен за борба с космическите отпадъци ще трябва да отстрани от орбита спътника PROBA-1. Космическият апарат с тегло 112 килограма е разработен от швейцарската компания ClearSpace и използва четири „нокътя“ за захващане на обекти. Услуги по отстраняване на космически отпадъци предлага и базираната в Токио компания Astroscale. И двете компании са подписали споразумения с Космическата агенция на Обединеното кралство за отстраняване на няколко излезли от употреба британски спътника от орбита.