Можем ли да колонизираме Меркурий?

Тъй като Меркурий е най-близката планета до нашето Слънце, колонизацията му звучи повече като сюжет на научнофантастичен филм, отколкото като реална възможност. Температурните амплитуди на планетата варират между -180°C около полюсите и 430°C на екватора. Това ни води към извода, че все някъде на тази малка топка, може би условията биха били поносими. А защо не и способни да поддържат живот?

Най-добри кандидати

С напредъка на високотехнологични компании като Space X, както и с изчерпването на земните ресурси, все по-често се поставя въпросът за алтернатива на Земята като наш космически дом. Разбира се, основните усилия са съсредоточени върху съседите ни Марс и Венера, от логистична гледна точка. Някои от луните на Юпитер и Сатурн също се изследват усилено за гостоприемни условия. Най-малката от Галилеевите луни на Юпитер Европа, например, крие под дебела ледена покривка вода, чийто пари са засечени от спектрографи на Земята. Това я поставя сред кандидатите за наличие на живот в Слънчевата система.

По-смелите дръзват да разгледат и по-екзотични варианти за нов дом, като например Меркурий. Той обикаля на едва 58 млн. км от Слънцето. За сравнение, Земята обикаля на почти три пъти по-голямо разстояние – около 150 млн. км.

Висока металичност

Меркурий е една от четирите земеподобни планети, заедно с Венера, Земя и Марс. Тя е най-малката от тях, но по плътност е на второ място след Земята, тъй като е съставена основно от метали (70%) и силикати (30%). По съдържание на метали Меркурий е първенец в Слънчевата система.

Съществуват няколко теории за формирането на това съотношение. Според една теория, първоначално Меркурий е съдържал по равно метали и силикати, но след сблъсък с друго тяло, се „оголва” откъм силикати и металите надделяват.

Според друга теория, голяма част от силикатната обвивка на планетата се е „изпарила“ вследствие на високите температури на младото Слънце още при  формирането на Слънчевата система.

Какво би било да стъпим на Meкурий?

Първото, което ще забележим, е че Слънцето, гледано от Мерурий, изглежда три пъти по-голямо, отколкото от Земята, и шест пъти по-ярко.

Меркурий има най-краткия орбитален период около Слънцето – завършва една обиколка едва за 88 дни. Обиколката около оста й обаче е сравнително бавна – един ден на Меркурий се равнява на 58 земни дни. Това значи, че там бихме празнували рождения си ден на всеки ден и половина.

Релефът на планетата е сравним с този на нашата Луна – множество кратери и обвивка от фина пръст покриват цялата й повърхност. Причината за тази специфична повърхност се крие в близостта на Меркурий до Слънцето. Това „съседство“ причинява множество сблъсъци на различни безпризорни космически камъни в повърхността на планетата, което създава този характерен облик на планетата.

Чудовищни температури

Неравният терен обаче е най-малкият ни проблем, породен от близостта на Меркурий и Слънцето. Температурата на повърхността варира между чудовищните -180°C и 430°C. Най-горещите райони са екваториалните, а най-студени са сенчестите райони в кратерите около полюсите.

Едни от основните проблеми при колонизацията на Меркурий са слабото магнитно поле и липсата на дебела атмосфера. Решения на тези проблеми хипотетично съществуват.

Енергия в изобилие

На пръв поглед планетата изглежда като пусто и прашно място. Всъщност, ако изобщо можем да стигнем до там, животът може би няма да е най-лошият. Идея за придвижване до там дава геологът Стефан Гилет още през 1996 г. Той предлага възможност за пътуване чрез слънчеви платна, захранвани от слънчевата енергия.

А такава не липсва по посока и върху повърхността на Меркурий – там бихме разполагали с цялата енергия, която идва от Слънцето – и то в излишък – толкова, че се налага космическият апарат MESSENGER, който между 2011 г. и 2015 г. орбитира около Меркурий, да ротира соларните си панели така, че да не прегряват от Слънцето. Големи слънчеви колектори също могат да бъдат изградени върху или в близост до Меркурий, за да произвеждат енергия за широкомащабни инженерни дейности като лазерно изтласкани светлинни платна към близките звездни системи.

Ами въздух и вода?

Температурните амплитуди от стотици градуси в двете посоки на термометъра не улесняват положението. Изследванията обаче сочат, че около северния полюс на планетата има изобилие от вода под формата на лед. Колонизаторите, които успеят да се устроят в тези райони, ще имат лесен достъп до вода. Според изследванията, водата би била достатъчна дори за земеделска дейност.

Кислород пък ще може да се извлича от водата, чрез отделяне от водата по химичен път. В по-напреднал етап, когато посевите се реализират, те биха обогатявали атмосферата с кислород и биха абсорбирали въглеродния диоксид.

Подземни бункери

Въпреки близостта на Меркурий до Слънцето, намирането на хладно място не е съвсем невъзможно. Например благодарение на един обикновен сенник и серия от диодни термопомпи, компютрите на апаратът MESSENGER успяват да постигнат стайна температура. Всъщност, ако живеете в един от тези полярни кратери, може би в някакъв подземен бункер, по-голям проблем би бил как да се затопляте. Анализи на температурата в дълбочина показват, че в полярните области на около седем метра под повърхността температурата е приятните 22 °C. Всъщност цялата човешка дейност би се развивала под повърхността с цел да се съхранят водата и кислородът.

Струва ли си?

Дали обаче колонизирането на Меркурий е икономически оправдано? Създаването на колония на Меркурий е трудно и скъпо начинание.

От друга страна, колонизиране на планетата е възможно при използването на настоящата технология. Това обаче едва ли би било възможно след 50 години заради консумирането на невъзобновимите енергийни източници на Земята. Ето защо е добре да се обмисли този вариант сега, преди да е станало прекалено късно.