НАСА по чудо спаси „Вояджър 1“: двигатели, които преди 20 години бяха признати за неизправни са възстановени

Както съобщават от НАСА, инженерите на агенцията са успели да възстановят работата на ориентировъчните двигатели на древната космическа сонда „Вояджър-1“, които са били признати за неизправни още през 2002 година. Тогава никой не се е интересувал от няколкото отказали двигателя, защото е имало резервни, но днес всички резерви са почти изчерпани и НАСА направи опит да съживи отказалата двойка.

Ситуацията се усложни от факта, че от 5 май основната антена на НАСА за далечни космически комуникации с „Вояджър“ – комплекс DSS-43 в Канбера (Австралия) трябваше да бъде спряна за модернизация. Команди към „Вояджър“ могат да се изпращат само от Австралия, въпреки че НАСА разполага с подобни комплекси в САЩ и Испания. Оборудването в комплекса DSS-43 трябва да бъде подобрено за бъдещи лунни и дълбококосмически мисии. Ето защо, ако нещо се случи с „Вояджър“ по време на периода без комуникация, сондите може да бъдат загубени завинаги.

Трябва да се добави, че изпращането на команди и получаването на сигнал за реакцията на сондата към тях отнема почти едно денонощие – „Вояджър 1“ е на около 25 милиарда километра от Земята.

Нищо не може да бъде поправено бързо. Нещо повече, в случай на сериозна грешка няма да има какво да се поправи. Сондата просто никога няма да отговори, например ако комуникационната антена загуби ориентацията си към Земята. В такава среда на несигурност инженерите трябваше да извършат цикъл от операции, за да подготвят и стартират двигателите на сондата, които бяха изключени преди повече от 20 години.

Деактивираната двойка двигатели е отговорна за ориентацията на сондата към ротация – завъртането ѝ около надлъжната ѝ ос. Това позволяваше или да се насочи антената към Земята за комуникация, или да се насочи звездотърсачът към звезда-водач за навигация и ориентация на сондата в космоса. След изключването на основната двойка двигатели за ориентиране при преобръщане тази задача се изпълняваше от резервната двойка, а от 2018 година – от двигателите за корекция на траекторията. През цялото това време крановете за подаване на гориво в двигателите бяха запушени – това се отрази на всички работещи двигатели. Това нещастие подмина само изключената двойка основни двигатели за ориентация, които, както сега стана ясно, погрешно са били сметнати за неизправни.

Към пролетта на 2025 г. в НАСА стигнаха до мнението, че до есента и особено без връзка със Земята активните двигатели на сондата „Вояджър-1“ ще откажат.

В тях просто ще спре да постъпва гориво. Затова екипът се възползва от шанса да провери дали двата изключени двигателя са толкова зле. Може би погрешно са ги смятали за неизправни, но пък кой да знае, че сондата ще лети толкова дълго – почти половин век.

Преди да бъдат стартирани изключените двигатели, трябваше да се включат чифт нагреватели, за да може горивото да потече свободно в тях. Именно изключването на нагревателите през 2002 година стана причина двойката да бъде призната за неизправна. Ако нагревателите не работеха и сондата се отклонеше от траекторията на полета по време на дрейфа – проследяващото устройство щеше да загуби водеща звезда в полезрението си – тогава автоматиката на „Вояджър“ принудително ще стартира ориентировъчните двигатели, дори без да изчака свободната циркулация на горивото. Това ще доведе до микроексплозия и е изпълнено със загуба на сондата, но НАСА пое риск.

„Вояджър 1“ реагира 24 часа след предаването на поредица от команди. Когато телеметрията тръгна, реакцията на нагревателите отне 20 минути, което накара всички да се притеснят. Тогава дойде информацията за рязко повишаване на температурата в блока на двигателя и те заработиха. Можем да кажем, че спасителната операция беше успешна. „Вояджър 1“ получи чифт сравнително леко износени двигатели и шанс да удължи работата си с още няколко години. В противен случай той можеше да спре да предава научни данни още тази есен.