Неизвестен минерал с високо съдържание на вода е открит в почвени проби от Луната

Понятието „суха Луна“ е в миналото. Нови проби от лунната почва се оказаха „наситени“ с вода. Учените са открили в почвени проби неизвестен минерал с 41% водно съдържание по маса – и това е в проби от видимата страна на Луната, а скоро ще започнат да се публикуват и изследванията на почвата от обратната страна на спътника ни.

Пробите от Луната, доставени на Земята преди повече от 50 години от съветските станции и програмата „Аполо“ на НАСА показват малко доказателства за наличие на вода.

Това накара учените да възприемат концепцията за „суха Луна“, на която има много малко наличие на вода, ако изобщо има такава. Тази концепция започна да се променя едва през последните години с усъвършенстването на средствата за дистанционно наблюдение. Например, признаци за наличие на кислород и водород в близост до лунната повърхност бяха открити както от инфрачервените инструменти на НАСА (през 2020 година), така и от индийския лунен орбитален апарат „Чандраян-1“ (през 2009 година).

Изглежда, че на Луната все пак може да има вода, и то не само под формата на лед във вечния мрак на полярните кратери.

Повече надежда за намиране на вода в лунните скали се крие в пресните проби, доставяни на Земята от китайските мисии. През 2020 година сондата „Чанъе-5“ достави на Земята проби от почвата от видимата страна на Луната, а по-рано това лято сондата „Чанъе-6“ достави проби от обратната страна на Луната – за първи път в космическата история. Почвените проби от мисията „Чанъе-6“ все още не са достъпни за изследване, но пробите от предишната мисия в момента се проучват от експертите.

По-специално, нова съвместна работа на учени от Пекинската национална лаборатория по физика на кондензираната материя, Института по физика на КАН и други национални изследователски институти разкрива невероятен минерал, който изследователите не са срещали досега.

Той е наречен „неизвестен лунен минерал“ (ULM-1). Минералът (NH₄)MgCl₃·6H₂O е прозрачен и представлява вид плосък кристал. Анализът разкрива, че в него има до 41% водни молекули по маса. Минералът ULM-1 е открит сред 1000 други фенокристала в конкретна проба от лунната почва, получена от учените за изследване. За да бъде картината пълна, изглежда, че ULM-1 трябва да бъде открит и в други проби.

Китай получи проби от лунни скали от район на по-високи географски ширини, отколкото съветските и американските станции. Това вероятно обяснява откриването на впечатляващи следи от вода в „китайските“ проби и отсъствието ѝ в американските проби. Наличието на вода на Луната ще определи съдбата на базите за постоянно присъствие на спътника, а по всичко личи, че тя по-скоро е там, отколкото да я няма.