От 1988 година насам странен обект в космоса примигва веднъж приблизително на всеки половин час

Астрономите непрекъснато правят открития, които разширяват границите на сегашното ни разбиране за космоса. Понякога обаче те се сблъскват с обекти, които не се поддават на никакво обяснение, като например радиосигнал, който прилича на пулсар, но се различава от всички известни примери по ключови начини, а може би е нещо съвсем друго.

Наскоро публикувано изследване описва странен редовен радиосигнал, който се наблюдава от Земята от поне 35 години. Свойствата му са сходни с някои от най-екстремните обекти в познатата ни Вселена, но той не съвпада напълно с нито един от тях.

Учените са забелязали обекта, наречен GPM J1839-10, когато са наблюдавали галактическата равнина за преходни сигнали – радиоизточници, които се появяват и изчезват за кратко. Един от най-известните типове е вид неутронна звезда, наречена пулсар – една от най-буйните мъртви звезди, известна на учените.

Неутронната звезда се създава, когато термоядрените реакции в центъра на изключително масивна звезда спрат, в резултат на което тя се срива под собственото си тегло в обект с размерите на град, но милиони пъти по-тежък от планета, чиято плътност е точно на границата на колапса в черна дупка. Те са склонни да излъчват изключително мощни радиовълнови лъчи от магнитните си полюси, които изглеждат като бързо мигане или „пулс“, когато се гледат от Земята, поради изключително бързото въртене на звездата, откъдето идва и думата пулсар.

Ритъмът на GPM J1839-10 обаче е много по-бавен. Изглежда, че сигналът му се повтаря приблизително на всеки 22 минути, като всеки изблик продължава между 30 секунди и 5 минути. Нормалните пулсари могат да се въртят стотици пъти в секунда.

Забележително е също така, че моделът на този източник се появява постоянно в радиоархивите поне от 1988 година, като оттогава досега в повечето случаи се е изплъзвал от анализ. Документите, в които се споменава GPM J1839-10 през 2020 година и през януари тази година, предполагат, че той може да е изключително рядък вид магнетар със свръхдълъг период на импулса. Магнетарите са друг вид неутронни звезди, които излъчват най-мощния вид магнитно поле във Вселената – 1000 пъти по-силно от типичната неутронна звезда и трилион пъти по-мощно от магнитното поле на Земята.

Какъвто и да е обектът, той би могъл да повлияе значително на сегашното ни разбиране за последните етапи на звездните жизнени цикли.