Пръстеновидни структури на луната Европа подсказват колко дълбок може да е океанът ѝ

Поредица от пръстеновидни структури на повърхността на Европа може да даде индикация за дебелината на ледената ѝ обвивка. Това може да повлияе на потенциала за живот на едно от най-обещаващите места за намирането му в нашата Слънчева система. В статия, публикувана наскоро в Science Advances, екип от планетарни изследователи анализира пръстеновидните басейни Каланиш (Callanish) и Тир (Tyre) – метеорни кратери, които образуват концентрични кръгови структури на повърхността на Европа.

Екипът установи, че ледена черупка, по-дебела от 20 километра, може да обясни тези структури. Авторът на изследването Шигеру Уакита от MIT сподели, че ако леденият слой беше по-тънък, тогава пръстените нямаше да се образуват. Данните показват твърда ледена обвивка на повърхността на Европа (литосфера), на дълбочина около 6 до 8 километра. Под нея има най-малко 12 километра по-топъл лед (астеносфера), който конвектира нагоре към ледената черупка.

Работата на екипа даде представа за вътрешната структура на Европа, включително за това какви химични ограничения може да търсим в океана под леда. „Нашето откритие за дебелината на ледената черупка е в съответствие с предишната работа, базирана на наблюдението, но ние допълнително ограничаваме структурата на леда, включваща литосферата и астеносферата“, каза Уакита. „Следователно трябва да вземем предвид това, че океанът на Европа да се намира под астеносферата, а не под литосферата.“

Изследователите смятат, че най-добрият сигнал за намиране на живот извън Земята е наличието на вода, която е необходима за всяка форма на живота, която познаваме на Земята. А Европа такава има в изобилие.

Дебелата ледена обвивка може да осигури по-добра защита за живот на Европа

Уакита също спомена, че дебелата ледена обвивка може да осигури по-добра защита за живота на Европа. Юпитер редовно обсипва спътника си с радиация, която би убила по-голямата част от живота на Земята. По-дебелата ледена обвивка обаче осигурява по-добра изолация. Недостатъкът на тази ледена защита е, че няма преход между повърхността и океана. Това възпрепятства способността на някои повърхностни съединения, които могат да се използват като хранителни вещества, да достигнат океана. Смята се, че ще е необходим силен сблъсък с метеор, за да се осигури достъпът им до дълбините на океана.

Скорошни доказателства показаха, че на Европа може да има гейзери, като тези, наблюдавани на спътника на Сатурн Енцелад. Уакита каза, че въпреки че това не е неговата област на експертиза, ако гейзерите идват от океана през пукнатини в леда, твърдата ледена черупка може да усложни преминаването. „От друга страна, астеносферата може да улесни достигането на гейзера до повърхността“, каза той.

През следващото десетилетие два космически кораба ще си проправят път към луните на Юпитер: Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE) на Европейската космическа агенция (ESA), който стартира през април 2023 г., и Europa Clipper на NASA, планиран за изстрелване през есента на 2024 г. И двете мисии ще ни кажат повече относно вътрешността на Eвропа.