САЩ предлагат създаването на лунна часова зона

Както Айнщайн и последвалите го наблюдения доказват, времето е неотделимо от пространството и гравитацията. На Земята, на Луната и в космоса часовниците „тиктакат“ с различна скорост. Колкото по-леко е небесното тяло, толкова по-бърз е атомният часовник на него – той е инструмент не само за ориентиране на хората във времето, но и мярка за забавяне на сигналите и опора за ориентиране в пространството. Космосът изисква собствен подход, което е причината за създаването на специален стандарт за време.

Националният институт по стандартизация и технологии на САЩ (NIST) се зае с проблема. Както знаете (или пък не знаете), под ръководството на НАСА се разгръщат етапите на програмата „Артемида“ за връщане на хора на Луната, включително създаването на бази за постоянно присъствие там. Атомният часовник на естествения спътник на Земята работи с 56 микросекунди напред на всеки 24 часа. „Лунните“ часовници биха могли да се синхронизират с атомните часовници на Земята – технически лесно постижимо. Въпреки това NIST счита този подход за неразумен.

По-лесно би било да се въведе лунна часова зона и тя да се използва за определяне на времето и работата на системите за позициониране на повърхността и орбитите на Луната. При приближаване към Луната би било достатъчно да се смени часовникът веднъж и да се забрави за проблема.

„Лунната часова зона“, ще служи като референция за измерване на времето за цялата лунна повърхност.

Установяването на единно лунно време е необходимо преди всичко за създаването на „лунен“ GPS. Това ще позволи да се извършват високоточни кацания с грешки от само няколко метра. Подобна възможност ще бъде особено важна за обитаването на южния полюс на Луната, където теренът е много сложен и благодарение на него водният лед може да остане във вечния мрак на кратерите.

В бъдеще новият стандарт за космическо време ще може да се използва за работа на Марс и в открития космос, както и дълбоко в Слънчевата система, но засега на дневен ред е изследването на Луната. През следващите две десетилетия там ще стане доста натоварено, особено в орбита. Там ще е необходима единна система за измерване на времето като във въздуха, така че всички станции и спътници да са на „една вълна“ и да няма риск от сблъсъци.