САЩ спешно се нуждаят от „План Б“, за да кацнат на Луната, преди китайците да го направят

Америка се нуждае от „План Б“, за да достигне първа до Луната, твърдят експерти от индустрията. Китай планира да приземи първия си екипаж на повърхността на Луната до 2030 година и да създаде база на богатия на ресурси южен полюс – място, което осигурява постоянна слънчева светлина, достъп до воден лед и контрол над най-ценните недвижими имоти на Земята. Китай ще постигне това, за разлика от САЩ, чийто успех е под въпрос.

Експертите не смятат проектите за лунен модул на SpaceX и Blue Origin за бързо осъществими, тъй като всяка от тези компании разчита на системи за зареждане с гориво в орбита като ключов елемент за достъп до Луната. Освен това и двете компании са включили в програмите за мисии недоказани технологии и решения. В по-далечно бъдеще всичко това ще се „изстреля нагоре“, но определено не до 2030 година.

Историята показва, че да се надяваш на успех не е стратегия. В близкото минало американските власти одобриха програми за паралелен достъп до космоса и орбитални услуги, включително програмата EELV на ВВС за нови ракети-носители и програмата на НАСА за търговска доставка на товари до МКС. Същата логика следва да се прилага и за достъпа до Луната.

САЩ се нуждаят от паралелен, ръководен от правителството резервен „План Б“, за да гарантират, че астронавтите ще могат да кацнат на Луната преди Китай да го направи.

„План Б“ предвижда използването на доказани технологии за обработка на горивото и наследени летателни подсистеми, изградени като част от единен проект, например този на Lockheed Martin. Това би трябвало да осигури 100-процентова съвместимост с космическия кораб „Orion“, както и със задвижващите системи на Aerojet Rocketdyne (препратка към совалките). В миналото този подход е работил при изграждането на лунния модул „Apolo“ за 6 години от нулата. Със съвременните инструменти и опит работещ двуместен модул за кацане може да бъде пуснат в експлоатация до 2029 година. Той трябва да бъде надежден, сертифициран и да отговаря на минимален набор от изисквания.

По-конкретно, от новия лунен модул ще се изисква да използва съществуващите успешни проекти, системи и хардуер. Без нови изобретения или технологии. С негова помощ двама астронавти ще могат за кратко (от 24 до 48 часа) да посещават повърхността на Луната – буквално да „забият кол“ на място за бъдеща база. Такъв модул ще помогне до 2030 година да бъдат осъществени поне две кацания на Луната.

Първата мисия трябва да бъде насочена към спускане в доказаната по-рано област на лунния екватор – тя е много по-безопасна зона за кацане от полюса. Втората мисия трябва да се проведе в близост до южния полюс.

Експертите осъзнават, че критиците ще нарекат това дублиране. Това не е така. Това е стратегическо застраховане. Разходите за още една програма за кацане (няколко милиарда долара) са незначителни в сравнение с геополитическата и икономическата цена на повторното посещение на Луната. Лидерството по този въпрос ще определи кой ще определя правилата за използване на лунните ресурси, навигационните коридори и международните връзки за изследване на Луната, Марс и космоса отвъд тях. Загубата на това лидерство ще се усеща десетилетия наред.

За да върви в крак с времето, НАСА трябва да създаде специален екип, който да докладва директно на ръководителя на агенцията, да използва правомощията за бързо възлагане на обществени поръчки и да разгърне обещаващите компоненти сега. Конгресът трябва да одобри фонд за непредвидени разходи за 2030 година и да даде ясно да се разбере, че второто място в тази надпревара е неприемливо и провалът не е вариант.

Изборът не е между SpaceX и Blue Origin. Изборът е между сигурност и риск, между американско лидерство и отстъпки. Все още САЩ могат да са първи, смятат американските експерти, но само ако действат решително – днес. В космоса, както и в историята, първенството е сила, а тя е и власт.