Светлинното замърсяване е направило Земята с 16% по-ярка от 2014 година насам

Светлинното замърсяване е направило Земята с 16% по-ярка от 2014 година насам, показва проучване, основано на снимки от сателити. Проучването обхваща периода 2014–2022 година и отчита нарастването на изкуственото нощно осветление в световен мащаб. Картината обаче се оказа неравномерна. Наред с общото засилване на светлината учените наблюдават все повече територии, където светлината отслабва поради войни, природни бедствия и мерки за енергоспестяване.

Според водещия автор на изследването Же Жу, доцент в Университета на Кънектикът (UConn), Земята не просто постепенно става по-светла, а трепти. Основният принос за общото увеличение на нощната яркост, както отбелязва той се дължи на развиващите се страни, включително Индия, Китай и част от Африка. Същевременно все по-бързо се разширяват териториите, където нощното осветление отслабва. В Европа изследователите свързват това с мерките за ограничаване на светлинното замърсяване и икономията на електроенергия. Така Франция е намалила нощната си яркост с 33%. В по-голямата част от територията на САЩ нощната яркост обаче продължава да нараства.

Жу счита, че това е първото проучване, което позволява да се разграничат по времева точност отделните събития и устойчивите регионални тенденции в използването на изкуствено осветление. Тази детайлност позволи да се види в данните разпространението на ограниченията по време на пандемията от COVID-19 и да се проследят фазите на въоръжените конфликти. Той даде за пример Палестина, където според сателитните данни се забелязваха повтарящи се спадове и повишения на осветеността всеки път, когато конфликтът се изостряше. Същите данни отразяват последиците от природни бедствия: силните урагани в Пуерто Рико са извадили от строя електроснабдяването за дълго време и това е било видимо по нощната светлинна активност на територията.

За анализа изследователите са използвали Black Marble – научен набор от спътникови данни на НАСА за нощното осветление на Земята, който се основава на измерванията на уреда VIIRS и преди всичко, на неговия канал Day/Night Band, предназначен за заснемане на слаба нощна светлина. VIIRS работи на спътниците Suomi NPP и NOAA-20 и извършва наблюдения в 22 спектрални канала, обхващащи видимата и инфрачервената част от спектъра. Алгоритмите на Black Marble калибрират и пречистват тези данни от смущения, поради което системата позволява не просто да се види нощното сияние на планетата, а и да се измерват промените му във времето. Алгоритмите на Black Marble калибрират и пречистват тези данни от смущения, поради което системата позволява не просто да се види нощното сияние на планетата, а и да се измерват промените му във времето.

Проучване от 2023 година основано на над 50 000 съобщения от наблюдатели от цял свят, показа, че възприеманата яркост на нощното небе в населените места през последното десетилетие е нараствала с почти 10 % годишно. Един от съавторите на новата статия, професорът от Рурския университет в Бохум (RUB) Кристофър Киба обясни, че човешкото зрение през нощта е особено чувствително към късовълновата, синя светлина и слабо възприема близкоинфрачервеното излъчване.

VIIRS не регистрира светлина с дължина на вълната под 500 нанометра, т.е. синята част от спектъра, но добре вижда инфрачервеното излъчване на натриевите лампи с високо налягане. Поради това замяната на натриевите лампи с високо налягане с бели светодиодни осветителни тела може да даде противоположен резултат за човека и спътника: за наблюдателя улицата ще изглежда по-ярка, докато спътниковите данни ще покажат намаляване на яркостта.

Според авторите, нарастването на нощната светлина изтрива звездите от небето и принуждава любителите на астрономическите наблюдения и професионалните астрономи да се отдалечават все повече от населените райони. Постоянното нощно осветление влошава съня, нарушава биологичните ритми на растенията и животните и не позволява да настъпи пълна тъмнина дори и в дълбоката нощ. В същото време Жу подчертава, че новите източници на светлина в много райони на Африка и Азия означават както разширяване на достъпа до електроенергия, така и растеж на икономическата активност там, където преди не е имало надеждно електроснабдяване.