Бавноходките са на повърхността на Луната от 2019 година. Дали са успели да я колонизират?

През месец февруари 2019 г. израелската компания SpaceIL успешно изстреля космическия апарат Bereshit в орбита около Луната. Това щеше да бъде първият частен космически кораб, който осъществи меко кацане върху спътника на Земята. Сред многочисленото космическо оборудване в него имаше капсула, съдържаща бавноходки. Това са миниатюрни организми, които имат способността да оцеляват и в най-суровата среда. За съжаление, сондата не успя да задейства спирачките навреме преди кацането и се разби със скорост 500 километра в час.

Ударът се оказа толкова силен, че устройството се разкъса на парчета. Но дали какво е станало с бавноходките? Възможно ли е те да са оцелели след катастрофата и да са започнали да живеят на Луната?

Най-издръжливите същества на Земята

Бавноходките са малки същества, дълги по-малко от милиметър, които могат да се видят само под микроскоп. Те не са микроби, а пълноценни организми с нервни клетки, очи, уста в края на малък хобот, черва и четири чифта крака с нокти. Въпреки миниатюрните си размери те са родствени с паяците и другите членестоноги.

За да оцелеят, те трябва да се хранят с микроскопични водорасли и друга храна и да са заобиколени от вода. Въпреки това те могат да оцелеят дори в екстремни условия – например техни следи са открити на върха на Еверест, най-високата точка на нашата планета. Най-често се срещат в дивата природа, но могат да бъдат открити и в градска среда. Но ние не ги забелязваме, защото както споменахме, за да ги видим, ни е необходим микроскоп.

Как тези животни оцеляват без храна

За да останат живи, бавноходките забавят метаболизма си, като губят 95% от водата в тялото си. От научна гледна точка е известно, че съществуват 1265 вида (включително вкаменелости), като някои от тях са способни да произвеждат вещества, които ги предпазват от замръзване. Някои от протеините, които произвеждат, са в състояние да защитят всяка клетка в тялото им.

Някои видове синтезират трехалозата („захарта на възкресението“), която действа като антифриз, а други синтезират протеини, които включват клетъчните компоненти в аморфна „стъклена“ мрежа, която осигурява стабилност и защита на всяка клетка. По време на дехидратация тялото на бавноходката може да се свие наполовина, краката ѝ да изсъхнат и да останат видими само ноктите ѝ. Това състояние, известно като криптобиоза, се запазва, докато условията отново станат благоприятни.

В зависимост от вида дехидратацията на индивидите отнема повече или по-малко време и не всички екземпляри от един и същи вид могат да оживеят. Дехидратираните възрастни екземпляри могат да оцелеят за няколко минути при температури между -272 °C и +150 °C. Но по-важното е, че могат да оцелеят за дълъг период от време при високи дози гама-лъчи от 1000 до 4400 Грей (Gray). За сравнение, дозата от 10 Грей е смъртоносна за хората, докато 40-50 000 Грей стерилизират всички видове материали. Каквато и да е дозата обаче, радиацията убива яйцата на бавноходките. Освен това защитата, осигурена от криптобиозата, не винаги действа, както в случая с вида Milnesium tardigradum.

Дали се е появил живот на Луната

На Луната на всички живи организми космическата радиация оказва опустошително въздействие. Но, както вече научихме по-горе, бавноходките са устойчиви на разрушителните лъчения. Учените смятат, че за известно време те могат да живеят дори в космическото пространство.

Защо на Луната няма живот

Но температурата и липсата на вода на Луната могат бързо да убият бавноходките. През деня на естествения спътник на Земята температурата достига до +120 градуса по Целзий. През нощта температурата спада до -160 градуса по Целзий. Като се има предвид, че денят и нощта на Луната продължават много дълго време, бавноходките имат минимален шанс за оцеляване.

В допълнение към екстремните температурни колебания на Луната няма вода и храна за бавноходките. Разбира се, на спътника има вода в замръзнало състояние, но за малките същества е важно тя да е течна.

Въз основа на всичко това може да се каже, че не – бавноходките едва ли са оцелели при катастрофата на Берешит. Хората възнамеряват да се върнат отново на Луната през 2026 г. в рамките на космическата програма „Артемида„. По време на тези мисии астронавтите вероятно ще вземат проби от лунната почва, които ще изследват в земните лаборатории. А вероятността да открият живот в тези материали е почти нулева. Но все пак почти.

В същото време наличието на неактивни образци, които може да се намират в лунната почва, повдига редица етични въпроси и изисква по-задълбочено обсъждане. Все пак има макар и малка вероятност част от бавноходките да се оцелели в някой по-специален лунен регион. Съвременното изследване на космоса напредва във всички посоки и изисква запазване на чистотата на другите планети, за да се даде възможност за откриване и изучаване на извънземен живот.

От друга страна, изследванията и експериментите с бавноходките на Луната все още представляват научен интерес, тъй като могат да помогнат за разбирането на механизмите на оцеляване и адаптация към екстремните условия на изследваните планети и спътници.