Току-що бе разгадана мистерия на няколко милиарда години: възрастта и произхода на Луната

Случвало ли ви се е да погледнете блестящата луна сред тъмното синьо небе през нощта и да се запитате: „Как и кога се е озовала там?“ Колко различен би бил животът на Земята без нея?

Екип от изследователи направи значителен скок в разгадаването на вековната загадка за произхода и възрастта на Луната.

Преди повече от 4 милиарда години, в ранните дни на нашата Слънчева система, небесен удар, включващ обект с размерите на Марс се е разбил в нашата планета, раждайки нашата Луна. Използвайки лунни проби, донесени на Земята от астронавтите на Аполо през 1972 година, екипът открива, че Луната присъства в нашия космос от зашеметяващите 4,46 милиарда години!

Как се случило всичко това?

Произходът на това откритие може да се проследи назад до съвместните усилия, ръководени от Дженика Гриър – водещ автор на изследването, която заедно със свои колеги, включително съавторите Бидонг Джан и Одри Бувие търсят наномащабна перспектива на лунните проби, за да разкрият техните тайни.

Пробите от лунен прах, използвани в това изследване, събрани по време на мисията „Аполо 17“ съдържат малки кристали, които са се образували преди милиарди години. В тези лунни фрагменти се крие ключът към разбирането на възрастта на Луната.

„Енергията от удара на обект с размерите на Марс, който се е сблъскал със Земята е подложила повърхността на скалите на висока степен на нагряване, което е довело до разтопяването им. Когато повърхността е била разтопена по този начин, цирконовите кристали не са могли да се образуват и да оцелеят, така че всички кристали на лунната повърхност трябва да са се образували, след като този лунен магмен океан се е охладил.“

обясняват изследователите

Тъй като тези кристали са се образували след този удар, тяхната възраст би разкрила минималната възможна възраст на Луната.

Поглед към лунното минало

Това изследване отбелязва първото използване на нов аналитичен метод – атомна томография.

Този щателен анализ атом по атом, проведен в Северозападния университет разкрива как атомите в цирконовите кристали са претърпели радиоактивен разпад. Този процес на разпад превръща нестабилните елементи като урана в по-стабилни елементи, като оловото. Чрез изследване на съотношението на тези изотопи в пробите учените могат да определят възрастта им.

Хек сполучливо оприличава този процес на радиометрично датиране на пясъчен часовник, в който натрупването на пясък в долната част на бутилката означава, че времето минава. По подобен начин радиометричното датиране се основава на измерването на трансформацията на родителските атоми в дъщерни, което позволява на изследователите да определят възрастта на пробата.

Измерените пропорции на оловните изотопи водят до удивителното заключение, че лунната проба е на приблизително 4,46 милиарда години, което определя минималната възраст на Луната.

Без Луната животът на Земята несъмнено щеше да бъде много по-различен. Дните ни щяха да са с различна продължителност, приливите и отливите щяха да са различни. Нашата история е преплетена с тази на Луната.