Краят на света се отменя: ние просто няма да се появим. Какви са причините за глобалния демографски спад?

Преди няколко десетилетия основната демографска тема в световен мащаб беше бързото нарастване на населението. Експертите обсъждаха рисковете, свързани с недостига на ресурси и натоварването на околната среда. Днес фокусът е изместен: на дневен ред са други въпроси, свързани с намаляването на раждаемостта и застаряването на населението. За България, както и за много други страни, това се превърна в една от основните стратегически задачи.

Глобална тенденция: от демографска бомба към демографски спад

Глобалните демографски прогнози показват, че човечеството претърпява фундаментална промяна. Според ООН населението на света вероятно ще достигне своя пик през втората половина на 21 век, след което ще започне да намалява.

Други изследвания, като например тези, публикувани в авторитетното списание The Lancet, правят още по-драматични прогнози: пикът може да бъде достигнат още през 2060-те години, след което да последва спад.

Причината за това е повсеместното намаляване на раждаемостта. Буквално днес две трети от населението на света живее в страни, в които този показател е под нивото на простото възпроизводство (условно 2,1 деца на жена). Това е глобално явление, което не зависи от културата или политическата система.

Българският контекст: глобалното предизвикателство на собствена територия

За България тези тенденции са от особено значение. Нашата страна се сблъска с последиците от ниската раждаемост по-рано от много други и днес този въпрос остава в центъра на общественото и държавното внимание. Световната тенденция се наслагва върху нашата собствена специфика – „демографската дупка“ от 90-те години на миналия век, чието ехо все още определя недостига на млади хора на пазара на труда.

Лесно можем да видим, че през 1970 година тоталният коефициент на плодовитост е бил 2,17 – един отличен параметър, но след това следва истински демографски взрив – коефициентът вече е ужасен – само 1,13. След това се покачва леко до 1,41, което също изглежда доста страшно.

По данни на The World Factbook към днешен ден сумарният коефициент на плодовитост в нашата страна е около 1,5. Това създава дългосрочни предизвикателства за устойчивото развитие на страната.

Икономическите и социалните последици и защо това засяга всички

Някои вероятно биха казали, че намаляването на населението има и плюсове: по-малко хора означава по-малък въглероден отпечатък, по-малък натиск върху екосистемите, повече ресурси за всички. Има ли смисъл в това? Да, но само на пръв поглед.

• Икономиките се базират на растежа. Просперитетът ни се крепи на два кита: иновациите и ефектите от мащаба. Повече хора означава повече умове, способни да генерират нови идеи. Вашият смартфон, сложните медицински устройства, глобалните логистични мрежи – всичко това съществува и е на разположение на достъпна цена благодарение на гигантския пазар и концентрацията на индустриите. В един свят с намаляващо население много стоки и услуги ще станат прекалено скъпи или просто ще изчезнат.
• Ръст на демографското натоварване. Това е може би най-очевидният ефект. Делът на населението в трудоспособна възраст намалява, а делът на по-възрастните хора се увеличава. Това оказва натиск върху социалните системи, включително пенсионната и здравната, и поставя пред обществото трудни въпроси за бъдещето.
• Климатът няма да чака. Демографските процеси са изключително инертни. Борбата с изменението на климата изисква решителни действия през следващите 10-20 години. Бързата декарбонизация на икономиката и въвеждането на зелени технологии е мощен и функционален лост, за разлика от бавното намаляване на населението.

Търсене на решение

В отговор на демографските предизвикателства някои държави прилагат редица амбициозни програми за подпомагане на семействата в света. Майчинските надбавки, благоприятните ипотечни кредити и обезщетенията се превърнаха в значителна помощ за милиони семейства. Тези мерки несъмнено спомагат за подобряване на финансовото им положение и жилищните условия.

Световният опит обаче показва, че само финансовите стимули не могат коренно да преобърнат тенденцията. Защо става така?

Основната причина е самият напредък

Защо, след като хората стават все по-богати и живеят все по-добре, те отказват да си имат деца? Отговорът се крие в основата на модела на демографския преход – концепция, която описва как възпроизводството на населението се променя с развитието на обществата.

Причината е фундаменталната промяна в ценностната система и начина на живот. В едно аграрно общество децата са били опора и единствената „пенсия“. В съвременния свят нещата са различни.

С нарастването на равнището на образование и на богатството „цената“ на родителството рязко се повишава. И не става въпрос за пари за памперси. Става въпрос за „пропуснати възможности“: кариера, пътуване, образование, лично време и свобода. Да имаш дете, особено второ или трето, се превръща не в икономически, а в екзистенциален избор, който все по-често се прави не в полза на увеличаване на семейството.

Възниква парадокс: най-големите ни постижения – равенство, достъпно образование, икономическа свобода и дълъг живот в добро здраве – са основните фактори, които водят до обезлюдяване. Създадохме свят, в който да си бездетен или да имаш едно дете стана „удобно“ и социално приемливо. Буквално сме продали бъдещето на човешкия род за личното си удобство.

Човечеството прекара цяло столетие в страх от численото си превъзходство. А днес то е изправено пред най-трудната задача: как, без да изоставя постиженията на цивилизацията, да намери нов смисъл и да създаде условия голямото и силно семейство отново да стане привлекателна и органична част от живота. На този въпрос за съжаление все още няма конкретен отговор.