Максимален умствен капацитет: На каква възраст достигаме пика си?

Може би сте чували, че умствените (когнитивните) способности достигат своя връх на 35-годишна възраст, след което постепенно намаляват. Става дума предимно за уменията за четене и писане и за уменията за смятане – последните по естествен начин се променят с възрастта. Но дали е вярно, че възрастта, на която започваме да мислим по-зле започва да се влошава именно след тези сакрални 35 години? След като анализираха данните от двете най-големи проучвания PIAAC-L, авторите на нов научен труд преразгледаха тази общоприета мъдрост, която представя абсолютния „спад“ на интелектуалните способности с течение на времето.

Възрастта и интелектът

Отдавна се смята, че възрастните започват да губят много видове когнитивни умения в началото или в средата на кариерата си. Такива заключения обикновено се основаваха на данни за разпределението на резултатите от тестовете (по четене, математика и т.н.) в различните възрастови групи в рамките на едно кръстосано проучване – т.е. проучване, в което, да речем, 25-годишни и 60-годишни участват едновременно и след това техните резултати се сравняват.

Този подход обаче неизбежно смесва два фактора: действителния „спад“ на уменията (промените в едно и също лице през годините) и така наречения „ефект на кохортата“ – различията между поколенията. Така например по-младите може да са посещавали училища с различни образователни стандарти, да са използвали в по-голяма степен цифровите технологии и т.н.

Публикувани по-рано проучвания показват намаляване на средната грамотност (и особено на уменията за смятане) още на 30-35-годишна възраст, а понякога и по-рано. Но ако това отразяваше истинската „траектория“ на нашата интелигентност, заключението би звучало най-малкото тревожно, особено като се има предвид застаряващото население и намаляващата раждаемост.

Тъй като националният и световният просперитет зависи от „човешкия капитал“, намаляването на умствения капацитет на повечето работници към 40-45-годишна възраст може да доведе до по-ниска производителност и икономически проблеми. Но следва ли от това, че общоприетата мъдрост за спада на когнитивните способности след 35-годишна възраст е погрешна?

Как се измерват умствените способности?

За да отговорят на този въпрос, авторите на новата научна статия, публикувана в списание Science Advances, анализират данните от двете вълни на най-мащабния тест PIAAC-L: през първата фаза учените проверяват грамотността и способностите за решаване на математически задачи на три хиляди възрастни участници, а през втората фаза ги тестват отново. По този начин те са успели да оценят промените в когнитивните способности с течение на времето.

Първият тест (PIAAC) е проведен през 2012 г., а вторият тест със същите респонденти е проведен около 3,5 години по-късно. Извадката бе внимателно калибрирана: тя се състоеше от германски граждани на възраст между 16 и 65 години.

„Програмата PIAAC-Longitudinal (PIAAC-L) ни дава рядката възможност да проследим реалната динамика на когнитивните умения – не просто да сравним например резултатите на тридесетгодишни и четиридесетгодишни в един момент, а да тестваме отново същите хора и да видим какво точно се е променило у тях“, пишат авторите на научния труд.

По този начин всички участници са преминали два пълноценни теста – за грамотност (способността за разбиране и анализиране на писмените текстове) и за математическа грамотност (решаване на математически задачи). Забележка: подобни „хоризонтални“ (напречни) измервания в комбинация с „вертикалните“ (повторни) измервания са изключителна рядкост.

За да се избегнат изкривяванията и да се предотвратят грешките при измерването (респондентите биха могли да получат твърде ниски или твърде високи резултати на един от тестовете по чиста случайност), изследователите прилагат допълнителна статистическа корекция.

Възрастта не е присъда?

Резултатите показаха, че при разглеждане на индивидуалните промени (т.е. как се променят резултатите на едно и също лице с течение на времето) и при отчитане на всички статистически корекции, средната грамотност се повишава до около 45-46-годишна възраст и след това само леко намалява.

Същото важи и за математическите компетентности: математическата грамотност е нараствала до около 40-41-годишна възраст. И въпреки че това умение намалява по-бързо, то не спада под нивото, регистрирано на 20-25-годишна възраст.

Но не всичко е толкова гладко: учените забелязват значителни разлики между тези, които „активно използват“ уменията (например често четат сложни текстове, решават задачи, смятат много на работа и вкъщи), и тези, които го правят рядко.

Оказа се, че тези, които постоянно четат и смятат след 40-50-годишна възраст, почти нямат влошаване на когнитивните способности. Нещо повече, резултатите им се подобряват с течение на времето. Но тези, които рядко „напрягат“ мозъка си, започват да губят своите умения още на 35-40-годишна възраст.

Друг интересен нюанс е разликата по пол: при грамотността не са открити съществени разлики между мъжете и жените (въпреки че при жените се забелязва лек общ спад след 45-годишна възраст).

В същото време при мъжете, които активно решават математически задачи след 40-годишна възраст, не се наблюдават почти никакви промени, докато този „математическият упадък“ е по-забележим при жените. Изследователите отбелязват, че получената картина не може да се обясни напълно с разликата в честотата на прилагане на математическите умения, тъй като жените ги използват по-рядко от мъжете.

Изводи

Резултатите от новото проучване означават, че достигането на определена възраст не води автоматично до намаляване на умствените способности, поне не и до 65-годишна възраст. Главното е, че възрастните трябва да продължат да се занимават с активна умствена работа: да четат повече, да работят с текст, да смятат, да анализират данни и т.н.

Нещо повече, достигането на 65-годишна възраст също не е присъда: с достатъчно стимулираща среда и редовни занимания по-възрастното поколение запазва и увеличава когнитивните си способности.

Но колко често трябва да четем и смятаме, за да не станем по-глупави с възрастта? Отговорът вероятно е прост – ако професиите, изискващи прилагането на тези умения, станат по-достъпни за широката общественост, тогава застаряващото общество ще има по-малко за губене по отношение на „човешкия капитал“.

Какво следва?

В проучването са участвали хора на възраст между 16 и 65 години, така че не може да се каже със сигурност дали установените тенденции ще се запазят и при хората над 70 години. Изследователите обаче смятат, че ефектът от използването на умения като смятане и четене се запазва и в по-напреднала възраст. Тъй като тези обнадеждаващи резултати са получени в една страна (Германия), ситуацията може да е малко по-различна в другите култури.

Въпреки тези ограничения, резултатите показват, че когнитивните промени при възрастните са много по-пластични, отколкото се смяташе досега, и зависят от средата и поведението на индивида.

Така че, ако сте се притеснявали, че ще намалите умствените си способности след 30-35-те, не се тревожете: четенето и уменията за решаване на проблеми са от ключово значение, за да останете здрави и в напреднала възраст. Това е особено важно в обществата с бързо застаряващо население: постоянно стимулиращата интелектуална среда предпазва от „оглупяването“.

По принцип, известно е, че че езикът се развива по време на устната и писмената практика. Ако човек престане да чете с мисъл, неговият речник, както и способността му да разбира сложни структури и да формира компетентна реч, могат значително да намалеят. Тези промени засягат и мозъчната дейност. Цифровите медии и социалните мрежи успяват да привлекат вниманието ни за дълго време, предлагайки съдържание в по-лесна и по-визуална форма. Учудва ли ни фактът, че времето за четене става все по-малко (и все по-малко време да се насладим на една вечер в компанията на книга)? Но това е малко по-друга тема.