Мистерия: нови изображения от телескопа Уеб показват, че нашата вселена може да се намира в черна дупка

За три години работа космическият телескоп „Джеймс Уеб“ успя да събере множество важни данни за далечните краища на космоса и да допринесе за редица открития в астрофизиката. Новото изследване е едно от най-простите и загадъчни наблюдения на дълбините на Вселената. Оказва се, че въртенето на галактиките не може да се нарече случайно: около две трети от 263-те галактики, заснети от Уеб, се въртят в една и съща посока. Последиците от това откритие могат да се окажат изключително мащабни – чак до доказване на космологичния модел „черна дупка“.

Наблюденията са извършени в рамките на програмата JADES на НАСА. Сред най-ясните изображения, направени от телескопа „Джеймс Уеб“, бяха открити 263 галактики, чиято посока на въртене може да бъде определена с достатъчно голяма точност. Използвайки метода на количествения анализ на формата на галактиките, учените от Канзаския университет установиха, че около две трети от тях се въртят в една посока – по посока на часовниковата стрелка. Докато в една „нормална“ Вселена съотношението на галактиките, въртящи се по посока на часовниковата стрелка и обратно, би трябвало да е около 50/50.

„Все още не е ясно какво точно причинява това, но има две основни възможни обяснения“, казва Лиор Шамир, ръководител на изследователския екип. – Едното обяснение е, че Вселената се е зародила въртяща се. Това обяснение е в съответствие с теории като космологията на черните дупки, която постулира, че цялата Вселена е вътрешността на черна дупка. Но ако Вселената наистина се е породила въртяща се, това означава, че съществуващите теории за космоса са непълни.“

Космологията на черните дупки, известна още като космология на Шварцшилд, твърди, че радиусът на Шварцшилд, по-известен като хоризонт на събитията, след преминаването на който нищо не може да се върне обратно от черна дупка, е и хоризонтът на видимата вселена. Тази хипотеза има и друго следствие: всяка черна дупка във Вселената може да е проход към друга невидима за нас млада Вселена. Ние не можем да наблюдаваме тези вселени, защото те се намират отвъд хоризонта на събитията.

Друго обяснение защо Уеб е наблюдавал твърде много галактики, въртящи се в една и съща посока, е собственото въртене на Млечния път. Възможно е да се наложи астрономите да преразгледат влиянието на скоростта на въртене на Млечния път – която се смяташе за твърде бавна и незначителна в сравнение с другите галактики – върху техните измервания.

„Ако случаят наистина е такъв, ще трябва да преизчислим измерванията на разстоянията до далечната вселена“, казва Шамир. Повторното калибриране на разстоянията би дало отговор на редица други нерешени въпроси в космологията, като например несъответствието в скоростта на разширяване на Вселената или защо някои галактики изглеждат така, сякаш са по-стари от самата Вселена.