Мозъкът „чете“ мисли: Хората могат да общуват само с очите си

Нови научни доказателства подкрепят идеята, че хората могат да разчитат намеренията един на друг чрез погледа си, което допълнително подчертава значението на зрителния контакт в междуличностната комуникация, съобщава Live Science.

Това проучване показва как очите играят ключова роля в невербалната комуникация. В бъдеще тези открития могат да помогнат за по-доброто разбиране на това как хората с нарушения в социалните умения, като например аутизъм, възприемат и обработват тези фини сигнали.

Макар интуитивно да е очевидно, че очите могат да предават значително количество информация — казва се, че „очите са прозорецът към душата“ —- учените отдавна се опитват да разберат как точно мозъкът идентифицира фините движения на очите и ги превръща в представяне на мислите, емоциите или психическото състояние на друг човек. Как да разберем кога един поглед означава нещо и кога е просто случаен жест?

„Опитваме се да открием причината, поради която мозъкът ни обработва социалната информация по различен начин“ — каза Йелена Ристич, професор по психология в университета Макгил в Канада и водещ автор на изследването, публикувано през септември в списание Communications Psychology.

Целта на изследването е била да се установи дали хората възприемат умишлените движения на очите по различен начин от тези, които се случват без съзнателен контрол. Първо, учените записали видеоклипове на участници, които следвали указанията на екрана и променяли погледа си: понякога избирали къде да гледат, а понякога получавали изрични инструкции.

„Единствената разлика между тези състояния е, че при едното хората правят умишлени движения на очите, а при другото правят умишлени или неволни движения на очите“ — казва Ристич.

Следващата стъпка включва набирането на приблизително 80 доброволци, които да гледат заснети сегменти, направени непосредствено преди движенията на очите във видеото. Задачата била да се предвиди къде ще бъде насочен погледът — наляво или надясно.

„Те вземаха тези решения по-бързо, когато погледите бяха умишлени“ —- каза Ристич. Въпреки че разликата във времето за реакция е измерена в милисекунди, тя показва, че мозъкът обработва намерението в погледа по различен начин.

В два последващи експеримента с около 70 участници всеки, учените изследвали дали тази разлика във възприятието влияе върху поведението по време на проследяване на погледа на екрана. Резултатите обаче показали, че „намерението няма значение“.

Това предполага, че в мозъка може да протичат отделни процеси, които първо определят целенасочеността на погледа и след това оформят реакцията. Възможно е също така информацията за намерението да се формира на по-късни етапи от социалното взаимодействие.

Анализът на видеозаписите е помогнал да се разбере какво точно е позволило на участниците да предскажат посоката на погледа си по-бързо. Визуално е било трудно да се открие каквото и да е движение, но по-внимателното изследване разкрива увеличение на микродвиженията в областта на очите, преди участникът съзнателно да промени посоката на погледа. Тези малки сигнали вероятно са действали като „подсказки“.

„Въз основа на това предполагаме, че тези много фини сигнали за движение се предават много бързо, за да сигнализират умишлено на другите и че нашата система като наблюдател е много чувствителна към това“ —- казва Ристич.

В бъдещи проучвания екипът планира да използва по-прецизни техники за проследяване на погледа, както и да създава видеоклипове на участници, които движат погледа си с ясно дефинирано намерение —- например да помогнат или да заблудят —- и да проверят дали зрителите могат да разпознаят тези намерения.

Последният етап включва набиране на лица с разстройства, които засягат социалните умения и по-специално аутизъм. Учените се надяват да установят на кой етап от обработката на социалната информация тези хора се различават от невротипичните.

„Това е един от основните въпроси в света на аутизма“ —- казва Ристич. „Къде системата работи различно и по какви начини?“