Народната библиотека в компютър?!

Който иска да прегледа пресата или да убие времето със забавна книжка, по-добре е да го направи в градската или в квартална библиотека. „Св. св. Кирил и Методий“ е сложна за четене среда.
В „До Чикаго и назад“ Алеко Константинов се впечатлява от Бостънската библиотека, на чийто вход от двете страни е написано: „Open to all!“. Сиреч: „Отворена за всички“. „Не би било излишно“ – размишлява Алеко, „такъв надпис да стои и на Софийската народна библиотека. Много хорица, както от столицата, тъй и от приходящите от провинцията, минуват и заминуват край нашата библиотека и като че се стесняват да влязат в нея. Положението й на една от богатите улици, съседството й с двореца, агентствата и министерствата прави простите хорица да гледат на нея като на нещо, което е създадено не за тях, а за по-големи хора. Ще бъде и за кураж, и за поощрение един надпис с големи букви, че „библиотеката е отворена за всекого в еди кои си часове. В Бостън, ако не бях видял на библиотеката надписа „Open to all“ – аз не щях може би да вляза в нея“ – признава Алеко. Той не е подозирал, че един ден библиотеките действително ще бъдат отворени за всички и по всяко време във виртуалното пространство. И тогава, ах, тогава сградите им вероятно ще се превърнат в каменни сейфове, изпълняващи сакралната си мисия – да пазят книжнината на нацията. Това последното, разбира се, звучи твърде футуристично. Защото на този етап е трудно човек да си представи, как универсалната печатна технология ще бъде заменена изцяло от мултимедийна. И как 7 млн. единици, съхраняващи се в националната ни библиотека, ще битуват в електронна среда. „Такава амбициозна задача за цялостно дигитализиране на книжнината, не си поставя нито една библиотека по света“ – прекъсва лаическите ми визии за „края на Гутенберговата епоха“ Елена Янакиева – завеждащ център за библиографска информация. Библиотеките по света дигитализират (прехвърлят на електронен носител) най-ценното от културното си наследство, т. е. една малка част от това, което се пази в тях. Архивът на националната ни библиотека „държи монопол“ върху редки славянски ръкописи, ценна ориенталска сбирка и стотици други образци, за които е добре дошло да бъдат дигитализирани, но процедурата е доста скъпа, сложна и времепоглъщаща.

Източник: pressboard.info | в. „Сега“